4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София, 15.08.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ т.о. в закрито заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова ч. т. д. N 3 435 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивно определение № 495 от 25.07.2013 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. ч. т. д. № 460/2013 г. Със същото е потвърдено определение от 16.05.2013 г. на ОС [населено място] по т. д. № 2 412/2012 г., с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 1 537/2013 г. на В., 8 състав, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – В. И. В. от [населено място] е изразил становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са доводи и за неоснователността на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по т. д. № 2 412/2012 г. по описа на Окръжен съд [населено място] е образувано по искова молба от В. И. В. от [населено място] срещу [фирма] [населено място]. Ищецът претендира заплащането на сумата от 25 815 лв. – главница, представляваща дивидент съгласно решение от общото събрание на ответното дружество от 29.06.2007 г., както и лихва за забава до предяването на иска в размер на 15 471,55 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на дивидента. Във връзка с направено от ответника в отговора на исковата молба възражение за липсата на материалноправна легитимация, по делото е постъпило допълнение към исковата молба, в която В. твърди, че е акционер в дружеството, притежаващ 6 460 бр. поименни акции с право на глас, които е придобил по силата на частно правоприемство, обективирано в джиро на временни удостоверения. С молба с вх.№ 14 562//09.05.2013 г. ищецът е поискал спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като в Районен съд [населено място] има образувано гр. д. № 1 537/2013 г., с предмет на делото обезсилване на удостоверения, легитимиращи В. като акционер в [фирма], като е приложено и съдебно удостоверение от В.. С протоколно определение от 16.05.2013 г. съдът е спрял производството по т. д. № 2 412/2012 г. до приключване в слязъл съдебен акт на гр. д. № 1 537/2013 г. по описа на В. – 8 –ми състав. Този съдебен акт е потвърден от АС [населено място] с определение № 495 от 25.07.2013 г. по в. ч. т. д. № 460/2013 г. – предмет на настоящото производство.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от него процесуален въпрос: Следва ли във всички случаи, когато спрямо акционерно дружество – ответник се предявяват права по оспорени временни удостоверения, инициирането от ищеца на производство по чл. 560 ГПК да се приема като основание за спиране на исковото производство?
С оглед данните по делото, уточнен съгласно указанията дадени в т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС релевантният правен въпрос е свързан с приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и предпоставките за спиране на производството по делото.
С разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК законодателят е предвидил възможността производството по делото да бъде спряно, в случай, че във същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на делото. Според константната съдебна практика, предпоставка за приложението на тази разпоредба е наличието на връзка между делата, т.е. преюдициалност на едното дело спрямо другото и в случай че такава е налице, съдът спира обусловеното дело, макар и то да е образувано по-рано от обуславящото дело. В конкретния случай такава връзка е налице. Претенцията за заплащане на дивиденти ищецът основава на качеството си на акционер в дружеството, притежаващ 6 460 бр. поименни акции с право на глас, които е придобил по силата на прехвърлени му с джиро временни удостоверения. Видно от данните по делото, налице е висящо производство между В. И. и В. Д. А. – Д., с предмет обезсилване на ценни книжа – 8 броя временни удостоверения, прехвърлени на ищеца с джиро от трети лица. Тъй като образуваното пред Варненски районен съд дело касае материалната легитимация на В., същото се явява обуславящо за настоящото производство относно претенциите за заплащане на дивиденти от ответното дружество. В случай, че временните удостоверения бъдат обезсилени, предявеният осъдителен иск по т. д. № 2 412/2012 г. ще бъде отхвърлен. Ето защо, при тези данни правилно въззивният съд, потвърждавайки определението на спиране е приел, че искът за заплащане на дивиденти е обусловен от изхода на спора по гр. д. № 1 537/2013 г. по описа на В. – 8 –ми състав. Наличието на преюдициална връзка между делата и приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК се преценява от съда във всеки конкретен случай, с оглед данните по делото. В този смисъл са и постановените по реда на новия ГПК определения: № 437/20.06.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1 986/2013 г. на ІІ т.о.; № 602/20.09.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3 101/2013 г. на ІІ т.о; № 229/24.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1 336/2014 г. на ІV г.о. и др. Характерът на обуславящото дело е без значение. Спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 може да се постанови и когато паралелното производство има охранителен характер – определение № 427/13.10.2009 г. по гр. д. № 368/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. Обжалваното определение е в съответствие с практиката на ВКС.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид наличието на цитираната съдебна практика, постановена при действието на новия ГПК, на която обжалваното определение не противоречи. Съдебната практика по приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е постоянна, трайна и непротиворечива, а нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 495 от 25.07.2013 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. ч. т. д. № 460/2013 г
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: