3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1522/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
гр.София, 27.11.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1522/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. С. Й. от [населено място], област П., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Р.К. от АК-П. срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 396/13.12.2012 год., постановено по в.гр.дело № 869/2012 год. С това решение е потвърдено първоинстанционното решение на Районен съд-Радомир № 117/25.05.2012 год. по гр.дело № 188/2012 год. в частта му, с която е уважен предявеният от Б. [фирма], [населено място] иск по чл.422 ГПК и е признато за установено, че ответникът-касатор дължи на ищеца сумите 5 180,70 лева-главница, 2 475,70 лева-надбавка, представляваща печалба на кредитора и 1 447,13 лева-мораторна лихва върху посочената главница, представляваща непогасено задължение по сключен договор за потребителски кредит, за които суми е издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1138/13.12.2011 год. по ч.гр.дело № 1533/2011 год. на РС-Радомир. Със същото решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта му относно дължимостта на сумата 182,07 лева, представляваща платената от ищеца държавна такса за заповедното производство и е прекратил производството по делото в тази част по съображение, че разноските в заповедното производство не могат да бъдат предмет на установителния иск по чл.422 ГПК и в тази част въззивното решение е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано от ищеца по делото.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като провери данните по делото намира, че касационната жалба се явява процесуално недопустима с оглед забраната, предвидена в чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева-за гражданските дела и до 10 000 лева-за търговските дела.
Видно от данните по делото, предмет на предявения установителен иск по чл.422 ГПК е дължимостта на сумата по издадената в полза на ищеца на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение в размер общо на сумата 9 103,53 лева, представляваща вземане за неиздължена главница, надбавки и лихва, произтичащо от сключен между страните договор за потребителски паричен кредит от 25.11.2008 год. Тъй като се касае за търговско дело по смисъла на чл.286, ал.2 във вр. с чл.1, ал.1, т.7 ТЗ и цената на иска е под сумата 10 000 лева, въззивното решение на Пернишкия окръжен съд не подлежи на касационен контрол.
По изложените съображения подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, поради което съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Я. С. Й. от [населено място], обл.П. срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 396/13.12.2012 год., постановено по в.гр.дело № 869/2012 год.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС-Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ