4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
С., 04.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 905/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 234 от 11.V.2011 г. по гр.д. № 200/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 450 от 7.ХІІ.2010 г. по т.д. № 279/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е уважен искът на И. И. Р. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] по чл. 74 ТЗ и са отменени решенията, взети на 7.V.2009 г. от ОС на [фирма] – [населено място], с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по материалноправния въпрос: задължително ли е предупреждението за изключване на съдружник да се отправи с решение на ОС на дружеството, по който въпрос обжалваното решение противоречи на Р. №293 от 10.VІ.1994 г. по гр.д.№ 246/1994 г. на ВКС. Жалбоподателят поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса: допустимо ли е при О. с двама съдружници, притежаващи по 50% от капитала, да се приеме в дружествения договор клауза, изискваща предупреждението за изключване да се отправи с решение на ОС, взето с мнозинство, повече от 50%, като излага, че превратно въззивният съд е тълкувал чл. 20 ал. 2 от Дружествения договор и неправилно е приел, че с тази клауза се въвежда изискване предупреждението за изключване да се вземе с решение на ОС. Жалбоподателят сочи, че ако е налице клауза с такова съдържание, същата е недопустима, като противоречаща на императивните правила, уреждащи изключването – след като не гласува изключваният, не може да се иска неговия глас за взимане на решение за отправяне на предупреждение за неговото изключване. По съображения, че по този въпрос няма съдебна практика, а той би имал значение да точното прилагане на закона, и за развитие на правото, иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 74 ТЗ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение съдът е потвърдил първоинстанцион – ното решение, с което е уважен иск по чл. 74 ТЗ и са отменени решенията, взети на 7.V.2009 г. от ОС на [фирма] – [населено място], включително по т.1 от дневния ред – изключване на съдружника Н. Н.. Изложени са съображения, че решението е незаконосъобразно, тъй като липсва писмено предупреждение за изключване по реда на чл. 126 ал. 3 ТЗ и чл. 20 ал. 1 от Дружествения договор, за която разпоредба въззивният съд е посочил, че предвижда процедура за изключване: съдружник да направи мотивирано предложение за изключване на друг съдружник, ОС да разгледа предложението, да констатира основателността му и да вземе решение за писменото предупреждение, което решение на ОС управителят да изпълни, като го връчи на съдружника, след което да се проведе ОС, което да вземе решение за изключване. По въпроса извършвал ли е нарушения като съдружник ищецът, по който въпрос първоинстанционният съд е посочил, че не следва да коментира доказателствата с оглед приетото за липса на предупреждение за изключване по чл. 126 ал. 3 ТЗ, каквото не съставлява нотариална покана № 2553/24.ІV.2009 г.(.20), въззивният съд, като е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, е приел, че “извършените нарушения” от ищеца, като управител, прекратяване и преустановяване на същите, подробно са обсъдени от първоинстанционния съд, а “вменените нарушения”, посочени в нотариалната покана, и изложените в отговора на исковата молба факти и обстоятелства, не са доказани и голяма част от тях са за период след ОС на 7.V.2009 г.
Изложеният разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос: задължително ли е предупреждението за изключване на съдружник да се отправи с решение на ОС на дружеството, е релевантен за делото, тъй като обуславя изхода на спора.
По този въпрос жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, защото въззивният съд е решил въпроса в противоречие с Р. №293 от 10.VІ. 1994 г. по гр.д.№ 246/1994 г. на ВКС, но с последващо Р.№56/8.ІХ. 2010 г. по т.д.№472/2009 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите на ВКС съдилища, този въпрос е разрешен. Затова касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 290 ал. 1 т. 1 ГПК. С последното решение ВКС е приел, че предупреждението за изключване по чл. 126 ал. 3 ТЗ не следва да бъде отправено задължително по решение на ОС на дружеството, каквото правомощие ОС няма, съгласно чл. 137 ТЗ и защото подобно изискване би блокирало правото на ОС да изключи съдружник, притежаващ повече от 50% от капитала, поради което предупреждението по чл. 126 ал. 3 ТЗ може да бъде отправено както от всеки съдружник, така и от управителя. В противоречие с това решение въззивният съд е приел, че не съставлява предупреждение за изключване по чл. 126 ал. 3 ТЗ, нотариална покана № 2553/24. ІV.2009 г. до изключвания съдружник, тъй като е отправена от съдружника и управител Н. К. Н.. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Във връзка с изложения въпрос, по който се допуска касационно обжалване за възможността управителят и всеки съдружник да отправи предупреждение за изключване по чл. 126 ал. 3 ТЗ, не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса: допустима ли е клауза в дружествения договор на О. с двама съдружници, притежаващи по 50% от капитала, съгласно която предупреждението за изключване се отправя с решение на ОС, взето с мнозинство, повече от 50%, за приемане на каквото решение не следва да гласува изключваният съдружник. Въззивният съд, като е смесил въпроса за предупреждението до изключвания съдружник, с въпроса за предложението за изключване до ОС, посочено в чл. 20 ал. 2 от Дружествения договор, превратно е приел, че с посочената клауза се въвежда изискване предупреждението за изключване да се вземе с решение на ОС. Тъй като в конкретния Дружествен договор – чл. 20 ал. 2 – не се съдържа клауза, съгласно която предупреждението за изключване да се прави с решение на ОС на дружеството, е без значение дали е допустимо уговарянето й, затова не следва да се допуска касационно обжалване по изложения въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 234 от 11.V.2011 г. по гр.д.№ 200/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя [фирма] – [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30.00 лв., като в съобщението му се впише, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на ІІ ТО на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: