1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
С., 23.03. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 45/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Ж. Н. от Б., срещу определение № 2 002 от 29.11.2010 г. на Окръжен съд [населено място], постановено по ч. гр. д. № 1 999/2010 г. Със същото се потвърждава определение № 17 270 от 03.11.2010 г. на Районен съд [населено място], с което е прекратено производството по гр. д. № 6 544/2010 г., поради неотстранени нередовности на исковата молба в указания срок, а именно – довнасяне на ДТ в размер на 93,41 лв.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на ВКС, СГС и ОС [населено място].
Ответникът по частната касационна жалба – Р. Б. К. от [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С определение № 17 270 от 03.11.2010 г. на Районен съд [населено място], с което е прекратено производството по гр. д. № 6 544/2010 г., поради неотстранени нередовности на исковата молба в указания срок, а именно – довнасяне на ДТ в размер на 93,41 лв. Същото е обжалвано от [фирма] [населено място] с частна жалба пред ОС [населено място], който с обжалваното в настоящото производство определение го потвърждава.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 от ГПК.
От данните по делото е видно, че въпросът, който е от значение за изхода на делото и по който се е произнесъл въззивният съд и за който твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 , т. 1 – 3 ГПК е: „Как се изчислява държавната такса върху общия сбор от главницата и лихви или самостоятелно върху всяка от претенциите?” .
По формулирания въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 640/16.07.2010 г. по ч. т. д. № 436/2010 г. на ВКС, І ТО и др., която е в смисъл, че ищецът по установителния иск по чл.415, ал.1 ГПК дължи държавна такса, изчислена съгласно чл.72, ал.1 ГПК, т.е. върху цената на всяко едно вземане, предмет на установяване в производството по делото и представляващо самостоятелен иск, по правилото на чл.1 от ТДТСГПК, т.е в размер на 4%, но не по –малко от 50 лв. От тази сума се приспада платената такса в заповедното производство и разликата формира размера на държавната такса за довнасяне. Цената на иска няма отношение към определяне на държавната такса по отношение на която се прилага чл. 72 ГПК. Посочената норма е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване. При постановяване на въззивното определение Бургаският окръжен съд се е съобразил с цитираната практика на ВКС.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Бургаски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2 002 от 29.11.2010 г. на Окръжен съд [населено място], постановено по ч. гр. д. № 1 999/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: