3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
С. 15.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 984/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. Г. Г. – от [населено място] срещу Решение № 831 от 18.V.2011 г. по гр.д. № 564/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение №6097 от 22.ХІІ.2010 г. по гр.д. № 719/ 2010 г. на СГС и е постановено друго, с което е отхвърлен искът, предявен от П. Г. Г. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 5.Х.2008 г. ПТП, на основание чл. 407 ал. 1 (отм.) ТЗ, с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост. В Касационни основания жалбоподателят сочи, че по процесуалноправния въпрос: може ли увредено от ПТП лице, когато причинителят е неправоспособен водач, по свой избор да насочи иска си срещу застрахователя по гражданската отговорност на увреждащия автомобил, а не срещу Гаранционния фонд, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Поддържа, че Законът за застраховането (отм.) не съдържа разпоредба, че отговорността на Гаранционния фонд изключва отговорността на застрахователя по “гражданска отговорност” и че нормите на закона не са достатъчно точни и ясни, за да се отхвърли паралелната отговорност на Гаранционния фонд и на застрахователя.
Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва касационната жалба по същество, като неоснователна, възразява и че е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване, за което не са налице основания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, който иск е отхвърлен, както и че цената на предявения иск не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен и е постановено друго, с което е отхвърлен иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца при ПТП, настъпило на 5.Х.1998 г. в [населено място] с л.а. ”М. Лансер” с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на К. З. К., управляван от Методи Б. Л. без свидетелство за правоуправление, който водач с присъда по НОХД № 2070/2007 г. на СГС е признат за виновен и наказан за причинената на ищеца средна телесна повреда. По съображения, че собственикът на автомобила и ответникът са обвързани с договор за застраховка ”гражданска отговорност”, но водачът е бил неправоспособно лице, на основание чл. 88 ал. 1 т. 1 б. ”б” пр. 2 ЗЗ (отм.), в сила към момента на увреждането, съдът е приел, че обезщетението за неимуществени вреди се изплаща от Гаранционния фонд. За неоснователен е приет доводът на ищеца, че паралелно съществува отговорност на застрахователя по застраховка ”гражданска отговорност”, с отговорността на Гаранционния фонд, като съдът е посочил, че в изброените в чл. 88 ЗЗ (отм.) случаи отговорност носи само Гаранционният фонд, наред с виновния водач, затова увреденото лице не може да бъде обезщетено от съответния застраховател по задължителната застраховка ”гражданска отговорност”, чиято отговорност Гаранционният фонд замества в изрично посочените в закона случаи.
Релевантен за делото е посоченият от жалбоподателя правен въпрос, който е за пасивната материалноправна легитимация на застраховател, с когото собственикът на увреждащия автомобил е сключил застраховка ”гражданска отговорност”, когото е предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неправоспособен водач, съответно в този случай отговорността на Гаранционния фонд по чл. 88 ал. 1 т. 1 б. ”б” пр. 2 ЗЗ (отм.) съществува ли паралелно с отговорността на застрахователя по чл. 407 ал. 1 ТЗ (отм.).
По този въпрос не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. За да е налице това основание следва разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, каквото по делото не е налице. За случаите, посочени в чл. 88 ЗЗ (отм.), действувал към момента на ПТП, при което е причинено увреждането – отговорността за обезщетение за неимуществени вреди е само на Гаранционния фонд по силата на законовата разпоредба, създадена, за да замести отговорността на застрахователя в изрично посочените в чл. 88 ЗЗ (отм.) случаи. Независимо, че е налице валидна застраховка “гражданска отговорност” между застрахователя и собственика на автомобила, по силата на чл. 88 ЗЗ (отм.), застраховката не покрива отговорността на неправоспособен водач. Не съществува паралелно отговорност на застрахователя по риска ”гражданска отговорност” наред с отговорността на Гаранционния фонд, а отговорността на Гаранционния фонд е предвидена, за да замести отговорността на застрахователя в изрично посочените в чл. 88 ЗЗ(отм.) случаи. Когато вредите са причинени от неправоспособен водач, на основание чл. 88 ал. 1 б. ”б” пр. 2 ЗЗ (отм.), увреденият няма право на избор срещу кой ответник да насочи иска си – срещу застрахователя или срещу Гаранционния фонд, а следва да се съобрази със закона – чл. 88 ал. 1 т. 1 б. ”б” пр. 2 ЗЗ (отм.) – отговорен за вреди е Гаранционният фонд, не съществува паралелна отговорност на застрахователя и на Гаранционния фонд и ищецът няма право на избор.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата разноски за касационната инстанция 250 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №831 от 18.V.2011 г. по гр.д. № 564/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА от П. Г. Г. – от [населено място] да плати на З. [фирма] – [населено място] 250 лв. – разноски за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: