3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
С., 21.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 555/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Опреде – ление № 680 от 26.04.2012 г. по ч.т.д. № 499/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 891 от 22.02.2012 г. по т.д.№ 778/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната въззивна жалба, като нередовна, поради невнасяне на държавна така. По съображения, че е неправилно, тъй като жалбоподателят е посочил съдебен адрес, на който да му се връчват съдебни книжа – този на кантората на пълномощника му – жалбоподателят поддържа, че за дадения допълнителен срок за внасяне на държавната такса, на този адрес съдът е следвало да му съобщи дадените указания, а изпращането на съобщение до седали – щето и адреса на управление на търговеца, е нарушение, и това, че по някакъв начин той е узнал за задължението, не означава, че има редовна процедура по връчване. В Основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона е решаването на въпроса: при кои случаи се счита, че призоваването е редовно и при изрично посочен от страната съдебен адрес, следва ли съдът да изпраща уведомление на адреса на търговеца, като жалбоподателят поддържа, че по делото липсват доказателства да е уведомен редовно за задължението за внасяне на държавна такса.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата по същество, като неоснователна, поддържа, че не са налице и основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение за връщане на въззивна жалба, с което се прегражда по – нататъшното развитие на делото и че цената на иска не е до 10 000 лв., съгласно чл. 274 ал. 4 ГПК, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион – ното определение за връщане на въззивната жалба поради неотстра – няване на нередовността й – невнасяне на държавна такса. Изложени са съображения, че жалбоподателят е уведомен на 19.12.2011 г. за внасяне на държавна такса 722.98 лв. по подадената въззивна жалба, чрез адв. Й., която е подала молба за удължаване на срока, уважена от съда на 27.12.2011 г. Посочено е, че съобщението затова не е редовно връчено на жалбоподателя на съдебния му адрес поради констатирана от връчителя при неколкократните му посещения заключена адвокатска кантора на адв. Й., а е връчено редовно на 10.02.2012 г. на адреса на седалището на търговеца и че жалбоподателят в дадения срок не е внесъл определената държавна такса. За неоснователен е приет доводът на жалбоподателя за нередовност на връчването на съобщението за удължаване на срока за внасяне на държавната такса, по съображения, че връчване е извършено на адреса на седалището на търговеца.
С оглед изложеното, от посочените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, релевантен за делото е въпросът: след като страната е била редовно уведомена за задължението за внасяне на държавна такса по подадената въззивна жалба, следва ли страната да бъде уведомена за уважаването на молбата за продължаване на срока за внасяне на държавната такса. От отговора на този въпрос зависи отговорът на поставения от жалбоподателя въпрос за редовността на извършено връчване на страната на съобщение на адреса на седалището на търговеца, когато страната сочи съдебен адрес – упълномощения адвокат.
По разрешения релевантен процесуалноправен въпрос има установена съдебна практика и тя е в смисъл, че съдът не следва да уведомява страната за уважена нейна молба за удължаване на срок за извършване на определено процесуално действие (внасяне на държавна такса по подадена жалба), за който резултат следва тя сама да следи – постановените от ВКС: Опр.№191/14.03.2011 г. по ч.т.д.№ 143/ 2011 г. на І ТО, Опр.№124/10.03.2011 г. по гр.д.№84/2011 г. на ІІІ ГО, Опр.№425/21.06.2010 г. по ч.т.д.№441/2010 г., ІІ ТО, Опр.№ 158/18.03.2011 г. по ч.гр.д.№145/2011 г. на ІІІ ГО, Опр.№79/4.02.2010 г. по ч.гр.д.№24/2010 г. на ІV ГО, Опр.№150/2.03.2010 г. по ч.гр.д. №109/2010 г. на ІV ГО и др., в съответствие с която практика е постановено обжалваното определение. Щом като съдът не следва да уведомява страната за удължаването на срока за внасяне на държавната такса, без значение за делото е въпросът редовно ли връчено на жалбоподателя на съобщението за уважаване на молбата за удължаване на срока.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 680 от 26.04.2012 г. по ч.т.д. №499/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: