4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 942/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
гр.София, 04.09.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 942/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],гр.С. срещу решението на Софийски апелативен съд № 835/28.05.2012 год., постановено по т.дело № 2231/2011 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски градски съд, VІ ТО, 5 състав № 408/19.04.2011 год. по т.дело № 548/2009 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма], [населено място] иск по чл.266 ЗЗД за заплащане на сумата 35 231 щ.долара, представляваща неизплатената част от цената на закупени три жилищни имота, уговорена в сключените между страните през 1999 год. предварителни договори за покупко-продажба на недвижим жилищен имот в строеж.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС, а именно: потвърдил е съдебно решение като е приел, че клаузите на сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот не могат да бъдат променяни при последващо сключване на окончателен договор. Позовава се на приложеното към жалбата решение № 118/06.10.2010 год. по т.дело № 1053/2009 год. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор иск по чл.266 ЗЗД за сумата 35 231 щ.д., претендирана като частично неизплатена цена на построените и закупени от ответното дружество три броя апартаменти от сградата на [улица] [населено място] съгласно сключените между страните предварителни договори за покупко-продажба на жилищен имот в строеж. С този иск под формата на неразплатено строителство ищецът фактически претендира разликата между уговорените цени на обектите в предварителните договори и продажните цени посочени като платени в издадените нотариални актове. За да направи извода за неоснователност на предявения иск решаващият съд е приел, че от съдържанието на представените предварителни договори за ищеца не произтича право на възнаграждение по договор за строителство. С тях той се е задължил да прехвърли правото на собственост върху построените от него три обекти в процесната сграда. Представените нотариални актове, обаче, не установяват извършена продажба на апартаментите, а разпореждане с ограничено вещо право – право на строеж и тези сделки не са сключени в изпълнение на уговореното в процесните предварителни договори. В тази връзка е направен извода, че те доказват възмездно разпореждане от страна на ищеца с правото на строеж за процесните обекти в новостроящата се сграда в полза на ответника и извършеното плащане от него на договорената за това право цена в брой към момента на издаване на нот.актове. Между страните липсва уговорка за допълнително заплащане на претендираната от ищеца сума от 35 231 щ.долара след приемането на сградата, нито е договаряно възнаграждение за извършени строителни работи, което е индиция за преуреждане на отношенията между страните.
Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, който е разрешен с обжалваното решение и е от съществено значение за крайния изход на спора. Според указанията дадени в цитираното тълкувателно решение, за да обоснове допускане до касационен контрол материалноправният или процесуален въпрос трябва да е обуславящ за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение с оглед възприемането на фактическата обстановка от страна на въззивния съд или преценката на събраните доказателства. В настоящия случай това изискване не е изпълнено. Видно от съдържанието на допълнителното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложеният въпрос е неясно формулиран и некоректно поставен. Касаторът погрешно твърди, че с обжалваното решение е прието, „че клаузите на сключен предварителен договор не могат да бъдат променяни при последващо сключване на окончателен договор”, което според него е в противоречие с приложеното решение по т.дело № 1053/2009 год. на ВКС. Точно обратното е приел в мотивите си апелативния съд – че страните са преуредили отношенията си, тъй като с нотариалните актове е прехвърлено правото на строеж за процесните обекти, а не правото на собственост върху построените апартаменти в жилищната сграда, както е предвидено в предварителните договори. В тази връзка въззивното решение е в пълно съответствие с цитираната съдебна практика, която е в смисъл, че страните могат да променят съществените условия на окончателния договор за покупко-продажба на недвижим имот без да са обвързани от уговорките в предварителния договор, като издаденият нотариален акт единствено обективира постигнатото съгласие по цената и по предмета на сделката и само той има обвързваща сила.
Що се отнася до оплакванията на жалбоподателя за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, същите представляват касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 835/28.05.2012 год., постановено по т.дело № 2231/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ