1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
С., 23.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 110/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния й представител юрк. В. В. С., срещу определение № 300 от 17.11.2009 г. по ч. т. дело № 888/2009 г. на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение. Със същото се потвърждава разпореждане от 24.07.2009 г. на РС [населено място] по ч. гр. д. № 400/2009 г., с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 48 718,28 лв.; лихва върху редовната главница в размер на 353,86 лв. за периода от 20.04.2009 г. до 19.05.2009 г., лихва върху просрочената главница в размер на 84 ,34 лв. за времето от 20.04.2009 г. до 19.05.2009 г., просрочени лихви по редовни главници – 2 802,12 лв. за времето от 19.02.2009 г. до 20.04.2009 г. и начислена неустойка върху просрочена главница в размер на 154,56 лв. за периода 19.02.2009 г. до 20.04.2009 г. и начислена неустойка върху просрочените лихви в размер на 160,34 лв. до изплащането на вземането солидарно срещу [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], въз основа на извлечение от сметка към 19.05.2009 г.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (съдържащо се в частната жалба) са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С разпореждане от 24.07.2009 г. по ч. гр. д. № 400/2009 г. Самоковският районен съд е отхвърлил изцяло искането на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на заявителя [фирма] [населено място] солидарно срещу Б.” Е. [населено място] и [фирма] [населено място] за сумите: от 48 718,28 лв. – главница; лихва върху редовната главница в размер на 353,86 лв. за периода от 20.04.2009 г. до 19.05.2009 г., лихва върху просрочената главница в размер на 84 ,34 лв. за времето от 20.04.2009 г. до 19.05.2009 г., просрочени лихви по редовни главници – 2 802,12 лв. за времето от 19.02.2009 г. до 20.04.2009 г. и начислена неустойка върху просрочена главница в размер на 154,56 лв. за периода 19.02.2009 г. до 20.04.2009 г. и начислена неустойка върху просрочените лихви в размер на 160,34 лв. до изплащането на вземането, въз основа на извлечение от сметка към 19.05.2009 г. Съдът е приел, че представеното заявление е нередовен от външна страна документ и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като от него не е видно, кога и по каква причина главницата е в сочения размер, както и на какво основание е станала изискуема, основанието за начисляване на търсените лихви, момента на изпадане в забава и размера на тези лихви. Срещу разпореждането на Самоковски районен съд е депозирана частна жалба от [фирма] пред ОС [населено място], който е потвърдил обжалвания съдебен акт с определение № 300/17.11.2009 г. по ч. т. д. № 888/2009 г. – предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е посочил конкретно въпросите, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото, нито излага конкретни доводи в подкрепа на соченото касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. От данните по делото е видно, че най-общо това е въпросът свързан с редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, съдържа ли заявлението и извлечението необходимите реквизити и следва ли съдът да даде указания на заявителя по реда на чл. 127 ГПК, когато констатира нередовности на същото.
По формулирания въпрос следва ли при констатирана нередовност на заявленията за издаване на заповед за изпълнение, съдът да даде срок на заявителя за отстраняването й съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1 и 3, чл. 128, т. 1 и 2 и чл. 425, ал. 2 ГПК, е налице задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 488/30.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 96/2010 г., определение № 431/09.12.2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 414/2008 г. на ІІ ТО, определение № 484/30.12.2008 г. по ч. т. д. № 293/2008 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 402/23.06.2009 г. по ч. т. д. № 376/2009 г. на ВКС, ІІ ТО и др., постановени по реда на новия ГПК. Според същата е недопустимо да се дават указания за отстраняване нередовността на заявлението за издаване на заповед за неизпълнение в съответствие с общата разпоредба на чл. 101 ГПК. Нормите, уреждащи заповедното производство са специални спрямо общите правила на исковия процес, поради което, при отсъствие на изрично законово препращане, същите са неприложими. В конкретния случай, подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК не съдържа необходимите реквизити, установяващи предсрочната изискуемост на вземането, с оглед на което същото е отхвърлено изцяло от РС [населено място]. Задължение на заявителя е да посочи съществуването и изискуемостта на вземането си, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането. Представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва да представлява редовен документ по смисъла на чл. 217, ал. 1, т. 2 ГПК, който да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. При констатирана нередовност на заявлението, предвид гореизложеното, същото следва да бъде отхвърлено. При постановяване на въззивното определение Софийският окръжен съд се е съобразил с практика на ВКС.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 300 от 17.11.2009 г. по ч. т. дело № 888/2009 г. на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: