5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
гр. София, 09.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 469 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Ц. М. срещу решение № 47 от 12.01.2012г. по т. дело № 2559/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение № 515 от 03.06.2011г. по т. дело № 2535/2010г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-14 състав и въззивникът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 165,42 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 32 094 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 07-0300/015/5000015 за ПТП на 12.11.2007г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 676,89 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 08.10.2009г. до 03.11.2010г., като неоснователни и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 1 165,42 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 52//08.07.2010г. по т. дело № 652/2009г. на ВКС, I т. о. и ППВС № 1/13.07.1953г.: ограничени ли са суброгационните права на застрахователя по имуществена застраховка към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на застрахователното обезщетение, изчислено по Методиката – Приложение 1 към Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт И. И. З. оспорва касационната жалба на ищеца и прави възражение за липса на основание за допускане на касационно обжалване на решението, тъй като формулираният от касатора материалноправен въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа становище, че при постановяване на решението въззивният съд е определил размера на застрахователното обезщетение на база на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като се е позовал на неоспореното заключение на съдебната автотехническа експертиза и съвпадането на действителната стойност на уврежданията по смисъла на чл. 203, ал. 2 КЗ с определения от ответното дружество по правилата на Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН размер.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че на 12.11.2007г. в 10.00 ч. на път III 19.01 км 02 [населено място] – [населено място] при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. [рег.номер на МПС] , застраховано в [фирма] по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователен договор № 071070173697/04.01.2007г., собственост на Б. А. Г., водачът Г. Д. С. е причинил ПТП и щети на лек автомобил „Ауди Q7“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], с водач Д. Л. П., за който автомобил е сключена застрахователна полица № 07-0300/015/5000015 на 13.03.2007г. на [фирма] по застраховка „Автокаско“, клауза „Пълно каско“, покриваща и щетите от ПТП, за периода от 14.03.2007г. до 13.03.2008г. В застрахователната полица по застраховка „Автокаско“ е уговорена застрахователна сума 152 226 лв., за каквато сума е купен автомобила с договор за продажба от 05.03.2007г. Вещото лице на [фирма] е оценило щетите на лекия автомобил „Ауди Q7“ /за нови части и труд/ общо в размер 136 304 лв. и поради това, че сумата на застрахователното обезщетение надвишава 80% от застрахователната сума съгласно т. 61 от Общите условия, [фирма] е изплатил застрахователно обезщетение в размер 106 626 лв. с преводно нареждане на 23.03.2009г. В отговор на отправената от ищеца до ответника покана за заплащане на сумата 106 626 лв. изх. № 5312/02.07.2009г. [фирма] е определило дължимата сума в размер 74 532,12 лв. и с преводни нареждания от 13.08.2010г. и 02.12.2010г. е превело на ищеца съответно 74 532 лв. и 1 581 лв. или общо 76 113 лв.
При тази фактическа обстановка решаващият съдебен състав е приел, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е ограничена в определените от закона и клаузите на конкретния застрахователен договор рамки, като съобразно чл. 273, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди и се определя в съответствие с приетата от КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетяване на вреди, причинени от МПС, в случая Наредба № 24/2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС – приложение № 1. Поради това, че при причиняване на имуществени вреди на МПС от водач, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят на делинквента дължи на третото увредено лице обезщетение за вредите, изчислено по посочения в Наредба № 24/2006г. и методиката към нея начин, е направен извод, че и суброгационните права на застрахователя по имуществената застраховка следва да бъдат в същия обем. Предвид обстоятелството, че ответникът по делото – застраховател по договора за застраховка „Гражданска отговорност” е определил и изплатил размера на обезщетението по посочения в наредбата и методиката ред и начин, и с оглед неустановяване от ищеца, че, изчислено по посочения ред, обезщетението е в по-висок размер, въззивният съд е стигнал до извода за неоснователност и недоказаност на предявените искове и правилност на решението на първоинстонционния съд.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, въззивното решение и данните по делото, настоящият съдебен състав счита, че формулираният от касатора материалноправен въпрос „ограничени ли са суброгационните права на застрахователя по имуществена застраховка към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на застрахователното обезщетение, изчислено по Методиката – Приложение 1 към Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН” е релевантен за спора, тъй като е формирал доводите на въззивната инстанция и е от значение за изхода на делото. Този въпрос се отнася до приложението на чл. 273, ал. 2 КЗ и начина на определяне на размера на обезщетенията съобразно методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди по Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН, по който е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 109/14.11.2011г. по т. д. № 870/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 52/08.07.2010г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, I т. о.
Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, доколкото с обжалваното въззивно решение съдебният състав действително се е произнесъл по същия правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, поради което следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 715,42 лв. и да представи вносен документ в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 47 от 12.01.2012г. по т. дело № 2559/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 715,42 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.