О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
София12.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1191/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Й. Т. Й. – ЕТ с фирма “Д.-ойл – Й. Й.” – [населено място] срещу Решение № от 20.Х. 2010 г. по гр.д. № 236/ 2010 г. на Окръжен съд – Монтана в частта, с която е потвърдено Решение от 24.VІ.2010 г. по гр.д.№ 1688/2009 г. на Ломски районен съд относно отхвърлената част на исковете, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по важни материалноправни въпроси, касаещи основателността на иска, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като с тях се решават въпросите за търговските сделки, издаваните за тях документи и сроковете за плащане. Жалбоподателят интерпретира фактите по делото, събраните доказателства – разширената счетоводна експертиза и гласните доказателства, и прави оплакване, че съдилищата неправилно му признават само признатите от ответника количествата, с което толерират неговата недобросъвестност, счита, по изложените съображения, че следва да му се признаят всички количества, записани в тетрадката или нищо, ако се приеме, че записването е недостоверно. Като отново излага, че въззивното решение е неправилно, иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с което счита, че касационната инстанция ще допринесе за установяване на стабилна и справедлива практика, свързана с договорите за продажба и резултатите от т.н. устни договори.
Ответникът по касационната жалба Е. Н. М. – от [населено място], обл. М. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и е отменено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени и уважени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв. (чл. 280 ал. 2 ГПК, редакция Д.в. бр.59/2007 г.), намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Като сочи за разрешен материалноправен въпрос основателността на исковата претенция, жалбоподателят не излага разрешените от въззивния съд релевантни за спора въпроси. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС, №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените касационни оплаквания. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
Независимо от изложеното следва да се отбележи, че не е налице поддържаното от жалбоподателя основание. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай – по въпросите за продажбата на горива и заплащането на цената им има създадена съдебна практика, чиято промяна не се налага.
Доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност и необоснованост на решението, са оплаквания по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата 500 лв. – разноски за въззивната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 20.Х.2010 г. по гр.д. №236/ 2010 г. на Окръжен съд – Монтана.
ОСЪЖДА Й. Т. Й. – ЕТ с фирма “Д. – ойл – Й. Й.” – [населено място] да плати на Е. Н. М. – от [населено място], обл. М. 500 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.