4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
гр.София, 11.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. ИВАНОВА
търговско дело под № 78/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. М., едноличен търговец с фирма „Б. К. М.” от гр.Плевен, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Е.Абрашев от АК-Плевен срещу решението на В. апелативен съд № 183/08.10.2009 год., постановено по в.т.дело № 418/2009 год. С това решение след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Плевенския окръжен съд № 280/13.05.2009 год. по гр.дело № 90/2008 год. апелативният съд е решил спора по същество, като е осъдил ответника-касатор да заплати на П. В. Х. и О. В. Х.-двамата от гр.Плевен, на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата 80 000 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение съгласно чл.13 от сключения между страните на 24.11.2004 год. договор за строителство. В останалата му част като необжалвано въззивното решение е влязло в законна сила.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че тълкувайки неправилно съдържанието на договорните клаузи, съдът е направил погрешния извод, че уговорената в т.13 от договора неустойка за забава не нарушава добрите нрави, въпреки прекомерния й размер и липсата на краен предел при начисляването й, които според касатора водят до нищожност на клаузата за неустойка съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с нищожност на клаузата за неустойка за забава поради уговорения прекалено висок размер и липсата на краен предел за начисляването й. Излага становище, че въззивният съд е решил поставения въпрос в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на цитираните решения на различни състави на ВКС, както следва: р.№ 702/29.10.2008 год. по т.дело № 321/2008 год., р.№ 1/10.02.2009 год. по т.дело № 372/2008 год., р.№ 620/23.10.2007 год. по т.дело № 275/2007 год., както и арбитражно решение от 02.01.2003 год. по в.а.дело № 79/2002 год. на Арбитражния съд при БТПП, без да излага конкретни доводи в тази насока.
Ответниците по касационната жалба О. Х. и П. Х.-двамата от гр.Плевен, чрез процесуалния си представител адвокат О. от АК-Плевен изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение апелативният съд е уважил предявеният от П. Х. и О. Х. иск по чл.92, ал.1 ЗЗД и е осъдил ответника-касатор да заплати сумата 80 000 лева, представляваща договорна неустойка за забавено строителство съгласно чл.13 от сключения между страните договор от 24.11.2004 год. По делото е безспорно установено, че уговорения срок от 12 месеца за построяване на сградата и предаването на процесния обект на възложителите не е бил спазен от страна на изпълнителя – ЕТ”Бачо К.” и сградата е била въведена в експлоатация на 04.06.2008 год. – като е реализирана забава от около 2 години и 6 месеца. При тези фактически данни съдът е направил извода, че изпълнителят-ответник се явява неизправна страна по договора, поради което дължи на възложителите уговорената в чл.13 от договора неустойка за забавено изпълнение за срока на забавата. Прието е за неоснователно поддържаното от ответника становище за нищожност на процесната клауза за неустойка като противоречаща на добрите нрави поради прекомерно висок размер и липсата на краен предел за начисляването й. Изложени са съображения, че с оглед предвидената от закона свобода на договаряне, страните могат да определят сами вида, размера и условията, при които неизправната страна дължи неустойка за неизпълнение на договорните задължения. Наведени са доводи, че поначало липсата на уговорка за краен предел при начисляване на неустойка за забава не води до нищожност на договорната клауза, а в случая с оглед данните по делото нарасналият размер на неустойката не е в резултат на завишената база при формирането й, а се дължи на продължителното неизпълнение от страна на длъжника. Подобно продължително неизпълнение не обуславя нищожност на клаузата за неустойка, поради което липсва основание да се приеме, че същата противоречи на закона или на добрите нрави. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след цялостно обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства, включително, тълкувайки съдържанието на клаузите на процесния договор за строителство по правилата на чл.20 ЗЗД и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на решението са отменителни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По поставеният от касатора съществен материалноправен въпрос, отнасящ се до нищожност на клаузата за неустойка за забавено изпълнение не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която има предвид противоречие със задължителната практика на ВКС, включваща ППВС при действието на ЗУС, тълкувателни решения на ОСГК и ОСТК при действието на З., както и решенията на тричленни състави на ВКС, постановени по чл.290 от новия ГПК. В тази връзка, съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС по т.дело № 1/2009 год. не е нищожна клауза за неустойка, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Начинът на определяне на неустойката, нейният вид и размер и условията, при които се дължи не са ограничени от повелителни норми на закона, поради което договарянето й без краен предел, както и над размера на законната лихва сами по себе си не водят до нищожност на договора или на отделни негови клаузи. Въпрос на конкретна преценка е дали липсата на краен предел за натрупване на неустойката, както и размерът й са довели до нарушаване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. В случая данните по делото сочат по категоричен начин, че размерът на процесната неустойка е нараснал значително не в резултат на завишена база при формирането й, а поради продължителното неизпълнение от страна на длъжника, който е имал възможност сам да ограничи размера на неизпълнението и по този начин да влияе и върху размера на санкцията, която е в пряка зависимост от периода на забавата. Постановеното въззивно решение на В. апелативен съд е в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС, изразена в посоченото ТР № 1/2010 год., както и в р.№ 1/10.02.2009 год. по т.дело № 372/2008 год.; р.№ 16/16.06.2009 год. по т.дело № 430/2008 год.; р.№ 39/04.08.2009 год. по т.дело № 526/2008 год. и р.№ 4/25.02.2009 год. по т.дело № 395/2008 год., постановени от състави на Търговската колегия на ВКС при действието на новия ГПК, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на В. апелативен съд № 183/08.10.2009 год., постановено по в.т.дело № 418/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/