4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 312/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
гр.София, 26.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. ИВАНОВА
търговско дело под № 312/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И. Ц.”ООД/в ликвидация/ със седалище и адрес на управление гр.Лаутерал, Г., представлявано от ликвидатора Д. Ц. чрез процесуалния му представител адвокат Б.Гьопсалиев от АК-Габрово срещу решението на В. апелативен съд № 88/02.11.2009 год., постановено по в.т.дело № 512/2009 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Русенския окръжен съд № 12/13.02.2009 год. по гр.дело № 140/2008 год. и решението за допусната поправка на очевидна фактическа грешка № 267/28.04.2009 год. по същото дело, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу В. Г. Б., едноличен търговец с фирма „Вали-В. Б.” от гр.Русе иск за заплащане на сумата 46 940 лева, представляваща левовата равностойност на 24 000 евро-задължение, произтичащо от трайни търговски взаимоотношения между страните по делото.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения,че апелативният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства /включително представеният на стр.5 от делото документ, имащ характер на разписка за дължимост на сумата-предмет на иска/, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи и за нарушение на процесуалните норми на чл.131, 133 и 370 ГПК, според които с изтичане на срока за отговор се преклудира правото на ответника да прави оспорвания, възражения и да излага правни становища във връзка с предявения срещу него иск, което го прави основателен.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Излага становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, свързан с приложението на чл.131 и чл.133 ГПК, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: пропускането от ответника на срока за подаване на отговор на исковата молба преклудира ли правото му да оспори иска и обстоятелствата, на които се основава. Позовава се на приложени към жалбата съдебни решения, за които липсват данни, че са влезли в законна сила: р. по в.гр.дело № 140/2009 год. на Ап.съд-Бургас; р. по в.гр.дело № 247/2009 год. на ОС-Габрово; р. по гр.дело № 483/2009 год. на Севлиевски районен съд, както и на две решения на различни състави на ВКС-по гр.дело № 252/2008 год. на І г.о. и по гр.дело № 47/2005 год. на ІІ г.о., постановени по реда на отменения ГПК.
Ответникът по касационната жалба едноличен търговец В. Г. Б. с фирма „Вали-В. Б.” от гр.Русе не ангажира становище по допустимостта на касационното обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания и след проверка на данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявения иск. Прието е, че ищецът не е доказал наличието на твърдяните трайни търговски отношения, от които черпи правата си, както и че представения на лист 5 от първоинстанционното дело частен документ не установява безспорно задължение на ответника за заплащане на претендираната сума. Обоснован е извода, че не е налице извънсъдебно признание от страна на ответника относно дължимостта на сумата-предмет на иска, а посоченият частен свидетелствуващ документ не се ползува с материална доказателствена сила. Прието е също, че с изтичане срока за писмен отговор не се преклудира правото на ответника да оспорва основателността на иска както и да навежда правни доводи свързани с приложимостта на материалния закон, за които съдът следи служебно. Подаването на писмен отговор след законния срок не означава признаване на иска и не лишава ответника да възразява срещу доказателствената стойност на представените доказателства и без да оспорва истинността им, нито освобождава ищеца от доказателствената тежест при установяване на твърдяните от него факти и обстоятелства.
Поставеният от касатора процесуален въпрос във връзка с приложението на нормите на чл.131 и чл.133/аналогична разпоредба – чл.370/ГПК относно последиците от неподаване на писмен отговор както и въпросът за правомощията на съда при преценка доказаността на фактите и обстоятелствата в случаите, когато ответникът е пропуснал срока за извършване на посочените процесуални действия са от съществено значение за изхода на спора. По отношение на тези въпроси, обаче, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като твърдяното противоречие в цитираната практика на съдилищата по приложените решения е преодоляно с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 67/06.07.2010 год. по т.дело № 898/2009 год. на ВКС-ТК, І г.о., представляващо задължителна съдебна практика. В това решение на ВКС е прието, че неподаването на писмен отговор в предвидения от закона срок не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените доказателства, тъй като в ГПК липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или, че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК. Последиците от неподаване на писмен отговор не следва да бъдат приравнявани с признание на иска или на фактите по спора. Именно наличието на посочената задължителна съдебна практика по поставените процесуални въпроси, целяща точното и еднакво прилагане на закона, в съответствие с която е и постановеното от В. апелативен съд въззивно решение налага извода, че не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Що се отнася до оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост, както и преценката на фактическия и доказателствен материал по конкретното дело, същите са относими към правилността на постановения съдебен акт и представляват касационно основание по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на В. апелативен съд № 88/02.11.2009 год., постановено по в.т.дело № 512/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: