4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 822/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№426
гр.София, 12.06.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 822/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. Б. и Д. Г. Б.-двамата от [населено място], обл.П., подадена чрез процесуалния им представител адвокат П.Смолнички от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 825/25.05.2011 год., постановено по в.гр.дело № 667/2011 год. С това решение въззивният съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ГК, І г.о., 4 състав № 5800/08.12.2010 год. по гр.дело № 2504/2008 год., с което е осъден на основание чл.226, ал.1 КЗ ответника ЗК [фирма], [населено място] да заплати застрахователни обезщетения за нанесени неимуществени вреди от ПТП в размери над определените и получените от ищците суми в постигнатите споразумения със застрахователя на делинквента, както следва: за Г. Б. – 1 300 лева, а за Д. Б. – 1 000 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането и съответните съдебни разноски, като е отхвърлил исковете до предявените размери 19 300 лева за първия ищец и 9 500 лева – за втория ищец, след което е прекратил производството по делото.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че неправилно въззивният съд е обезсилил първоинстанционното осъдително решение като е приел, че исковете са недопустими поради постигната между страните извънсъдебна спогодба относно размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди, с което е преклудирана възможността да претендират обезвреда и по исков ред. Навеждат доводи,че извънсъдебната спогодба не се ползува със сила на пресъдено нещо за разлика от съдебната такава по чл.234, ал.3 ГПК и не погасява правото на иск, а въпросите за нейната действителност, изпълнение или неизпълнение касаят основателността на иска, но не и неговата допустимост.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторите сочат основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като обосновават наличието на противоречива съдебна практика по поставения релевантен за спора процесуалноправен въпрос: допустим ли е иск по чл.226, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над размера определен и изплатен по постигнато със застрахователя извънсъдебно споразумение. Позовават се на приложените към жалбата съдебни актове, както следва: определение по гр.дело № 922/2009 год. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.; решение по н.дело № 751/1995 год. на ВКС, НК, ІІ н.о.; решение по т.дело № 621/2009 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; решение по гр.дело № 943/2009 год. на ВКС, ГК, ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма], [населено място] поддържа становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касаторите доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Видно от данните по делото ищците са сезирали съда с иск по чл.226, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП като претендират разлика над изплатените им по реда на чл.105 вр. с чл.107 КЗ от застрахователя суми въз основа на постигнати между страните извънсъдебни споразумения до размерите посочени в исковата молба. С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното осъдително решение и е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявените искове. Прието е, че за ищците е преклудирана възможността да търсят обезвреда за причинените им неимуществени вреди по исков ред, тъй като с подписването на извънсъдебните споразумения спорът между увредените и застрахователя на делинквента относно дължимостта и размера на обезщетенията е разрешен окончателно и ищците вече са обезщетени извънсъдебно, което води до недопустимост на исковете, защото е изчерпана защитата на законно признатото им субективно право.
Въззивното решение на Софийски апелативен съд съдържа произнасяне по съществения за изхода на спора процесуалноправен въпрос: допустим ли е иск по чл.226, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над размера определен и изплатен по постигнато със застрахователя извънсъдебно споразумение. Основателни са доводите на жалбоподателите, че е налице противоречива практика на съдилищата по така поставения въпрос с оглед цитираните в касационната жалба съдебни решения.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на постановеното въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, и тъй като ищците-касатори са освободени от внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК, делото да се насрочи в открито съдебно заседание, поради което на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 825/25.05.2011 год., постановено по гр.дело № 667/2011 год.
Делото да се насрочи в открито съдебно заседание с призоваване на страните за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: