5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 729/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
гр.София, 21.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осми март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 729/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], подадена чрез процесуалния й представител адвокат М.Д. от АК-Варна срещу въззивното решение на С. окръжен съд № 13/06.11.2009 год., постановено по т.дело № 147/2009 год. в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на С. районен съд № 195/15.06.2009 год. по гр.дело № 1801/2008 год. в частта му, с която е осъден ответника-касатор да заплати на [фирма],[населено място] на основание чл.82 във вр. с чл.265, ал.2 ЗЗД сумата 6 720 лева – обезщетение за причинени загуби от некачествено изпълнение на договор за изработка, изразяващи се в стойността на вложените материали, както и да възстанови на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата 3 744 лева – авансово изплатено възнаграждение поради отпадане на основанието за получаването му след развалянето на договора.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешния извод за разваляне на договора от страна на възложителя и произтичащите от това правни последици. Навеждат се доводи, че с оглед данните по делото е налице прекратяване на договорната връзка, което няма обратно действие и изпълнителят не дължи възстановяване на средствата получени за изпълнение на възложената му работа. Твърди се, че само при виновно неизпълнение на длъжника изправната страна може да иска разваляне на договора, а в случая по делото не било доказано, че изработената хидроизолация е негодна за използуването й по предназначение.
В изложението си към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поддържа наличие на противоречива съдебна практика, както и противоречие на обжалваното решение с постоянната практика на ВКС по отношение на поставения съществен материалноправен въпрос свързан с наличието на предпоставките за разваляне на договора и последиците, които настъпват за страните. Позовава се на приложените към касационната жалба р.№ 1058/22.11.2005 год. по т.дело № 361/2005 год. на ВКС-ТК и р.№ 286/30.06.1985 год. по гр.дело № 146/1985 год. на ВС, ІІ г.о., постановени по реда на отменения ГПК, на които обжалваното решение противоречи.
Касаторът е подал и частна жалба срещу определението на С. окръжен съд № 504/14.12.2009 год., постановено по същото дело, с което на основание чл.248 ГПК е допълнено постановеното решение в частта му за разноските като с оглед изхода на спора е осъден касатора да заплати сумата 1 987,29 лева съдебни разноски за въззивното производство.
Ответникът по касационната жалба [фирма],[населено място] чрез процесуалния си представител адвокат П.Н. от САК поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а оплакванията в частната жалба са неоснователни. Моли да му бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 200 лева – адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която като последица от разваления от възложителя на основание чл.265, ал.2 ЗЗД договор за изработка е осъден изпълнителят да върне полученото възнаграждение както и да заплати стойността на вложените материали, които се явяват щета предвид некачественото изпълнение и невъзможността да бъдат повторно употребени за отстраняване дефектите на извършената работа. След извършен цялостен анализ на събрания по делото доказателствен материал, включително заключенията на техническата експертиза, съдът е приел, че е налице некачествено изпълнение и недостатъците са толкова съществени и от такова естество, че извършената работа е негодна за нейното договорно и обикновено предназначение. Изложени са съображения, че с оглед данните по делото начинът на изпълнение не отговаря на специалните технически изисквания за хидроизолационни покрития и положеното покритие не може да служи по предназначение и да осигури надеждна хидроизолация на процесната производствена сграда. Наведени са доводи, че това е дало основание на възложителя да упражни правото си по чл.265, ал.2 ЗЗД и е развалил сключения между страните договор за изработка от 19.10.2007 год. Изрично е посочено, че договорът е развален, а не прекратен, както твърди ответника по делото. Като последица от разваления договор изпълнителят дължи на основание чл.55, ал.1 ЗЗД връщане на авансово заплатеното възнаграждение както и обезщетение за претърпените вреди, изразяващи се в стойността на вложените материали, които не могат да бъдат поправени или повторно употребени.
При тези фактически данни и с оглед изложението в касационната жалба същественият с оглед изхода на спора матриалноправен въпрос е свързан с наличието на предпоставките за разваляне на договора за изработка и правните последици, които настъпват за страните в резултат на разваления договор.
По отношение на този въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че общата предпоставка за възникване на правото да се развали договора е неизпълнението да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря. Развалянето трябва да се разграничава от правото едностранно да се прекрати действието на договора, което не изисква виновно неизпълнение от страна на длъжника и има действие за напред. Поначало всяка форма на неизпълнение може да бъде основание за разваляне на договора. В случая, обаче, е налице хипотезата на чл.265, ал.2 ЗЗД, тъй като с оглед данните по делото се касае за некачествено изпълнение, при което недостатъците са толкова съществени, че правят работата негодна за използуването й по предназначение. В този случай съгласно цитираната разпоредба на чл.265 ЗЗД кредиторът разполага със специални средства за защита, едно от които е правото му да развали договора, което право той е упражнил. Развалянето на договора прекратява облигационното правоотношение с обратна сила. Последица от обратното действие на развалянето е, че всяка от страните трябва да върне това, което е получила поради отпадане на основанието за получаването му. Постановеното в този смисъл въззивно решение е в съответствие със закона и постоянната съдебна практика.
Неоснователно е и позоваването на противоречива съдебна практика по поставения материалноправен въпрос. Приложеното р.№ 1058/22.11.2005 год. по т.дело № 361/2005 год. на ВКС-НК в случая е неотносимо, тъй като разглежда съвсем различна хипотеза /чл.267, ал.1 ЗЗД/, при която договорът е прекратен за бъдеще поради постигнато взаимно съгласие на страните, считано от момента на подписване на споразумението. Аналогично е положението и по отношение на останалите две съдебни решения, тъй като р. по гр.дело № 146/1985 год. на ВС-ІІ г.о. е относно приложението на общата норма за разваляне на договор по чл.87 ЗЗД, а предмет на разглеждане по гр.дело № 238/2003 год. на Великотърновския окръжен съд е иск по чл.57, ал.2 ЗЗД за заплащане стойността на дадения за преработка материал, когато договорът е развален при условията на чл.262, ал.2 ЗЗД, какъвто не е настоящия случай. Различният краен резултат по представените с касационната жалба съдебни решения произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай, както и от конкретните доказателства по всяко едно от делата, а не от неточното прилагане на закона, както твърди касатора в изложението си.
Останалите доводи във връзка с оплакванията за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и незаконосъобразност не следва да бъдат обсъждани, тъй като са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По отношение подадената частна жалба по чл.248, ал.3 ГПК срещу определението на С. окръжен съд № 504/14.12.2009 год., с което е допълнено решението в частта му за разноските съставът на ВКС счита направените оплаквания за неоснователни. Правилно, с оглед данните по делото и в зависимост от изхода на спора по предявените искове въззивният съд е осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателя-ответник да заплати дължимите съдебни разноски за въззивното производство изчислени по компенсация. Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените и поискани от него съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 200 лева – адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. окръжен съд № 13/06.11.2009 год., постановено по т.дело № 147/2009 год.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 504/14.12.2009 год., постановено по същото дело.
ОСЪЖДА [фирма],[населено място] да заплати на [фирма],[населено място] сумата 200/двеста/ лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: