4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1091/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
гр.София, 08.10. 2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1091/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Бургаски окръжен съд № ІІ-82/24.08.2012 год., постановено по гр.дело № 1014/2012 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Бургаския районен съд № 321/15.03.2011 год. по гр.дело № 5596/2011 год. в частта му, с която е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл.422, ал.1 ГПК и е прието за установено, че ответника-касатор дължи на ищеца сумата 18 031,87 лева-главница по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2488/03.05.2011 год. по ч.гр.дело № 3668/2011 год. на Районен съд-Бургас, представляваща неизплатен остатък от стойността на извършени СМР по договор за строителство от 05.05.2008 год., както и сумата 5 916,39 лева-мораторна лихва за забавено плащане на посочената главница. В останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение е влязло в законна сила като необжалвано.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, кредитирайки показанията на свидетеля М. М. и необосновано е приел, че между страните са възникнали правоотношения по договор за изработка, по който да е договорено претендираното възнаграждение. Навежда доводи, че искът не е доказан и по размер, тъй като съдът се е позовал единствено на съставения от ищеца протокол и заключението на съдебно-техническата експертиза.
В допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, повтаряйки оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност, касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, като се позовава на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС и съдилищата в страната съгласно приложените съдебни актове и значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не ангажира становище в законния срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният установителен иск по чл.422 ГПК, като е направил решаващия извод, че ответникът дължи неизплатения остатък от цената на извършените СМР в размер на сумата 18 031,87 лева-главница и 5 916,39 лева-мораторна лихва по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2488/03.05.2011 год. по ч.гр.дело № 3668/2011 год. на РС-Бургас. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за изработка от 05.05.2008 год., по силата на който изпълнителят [фирма] се е задължил да изпълни срещу заплащане топлоизолационен пакет и цялостно завършване фасадите на бл.Д обект „T. CIiFF”, [населено място], южен плаж. В изпълнение на този договор ищецът е извършил процесните СМР подробно описани по видове, количество и стойност в двустранно подписания от представители на страните Протокол № 1/27.07.2008 год. По делото е безспорно установено, че описаните СМР са били извършени и приети от възложителя, което се потвърждава както от свидетелските показания на служителката на ответника М. М., подписала цитирания протокол, така и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено. Не се спори, че е извършено и частично заплащане на извършените СМР, при което положение възложителят дължи на основание чл.266 ЗЗД неизплатения остатък от цената. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи.
Видно от съдържанието на касационната жалба, формулираните от касатора въпроси се свеждат най-общо до следното: достатъчни доказателства за уважаване на предявения иск ли са заключението на вещото лице и свидетелските показания за установяването на твърдяната облигационна връзка относно процесните СМР, част от които не са изрично упоменати в писмения договор; не са били издадени съответните фактури; нито са одобрени единични цени съгласно количествено-стойностна сметка. Така поставените въпроси са фактически, а не правни и отговорът е изцяло в зависимост от събраните доказателства и конкретните данни по делото, а не е свързан с приложението на определена правна норма. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че договорът за изработка е консенсуален. Законът не предвижда като условие за валидност спазването на определена форма и договорът се счита за сключен с факта на постигнатото съгласие, който факт може да бъде установяван с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Въпросът за наличието или отсъствието на облигационна връзка между страните, както и по отношение предмета, условията на договора и неговото изпълнение във всеки отделен случай подлежи на конкретна преценка и се решава в зависимост от събраните по делото доказателства. В случая съдът е извършил такава преценка на фактическия и доказателствен материал, в резултат на което е достигнал до извода, че процесните СМР са възложени, извършени и приети в изпълнение на сключения между страните договор за строителство на процесния обект. Самото изпълнение на договора обосновава постигнато съгласие за сключването му, предвид установения по делото факт, че извършената работа е приета без забележка от страна на възложителя. Основанието за плащане на цената е извършването на възложената работа, а не издаването на фактурите или счетоводното им отразяване при страните. Тази преценка е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Суверенно право на решаващия съд е дали да кредитира или не дадено доказателство, съпоставяйки го с останалите доказателства по делото. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. В случая поставените от касатора въпроси целят единствено проверка правилността на изводите на въззивния съд относно конкретни факти, което не може да бъде извършено в производството по чл.288 ГПК. Тези изводи не могат да бъдат ревизирани в настоящото производство, тъй като са предмет на самия касационен контрол, в който смисъл са и указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като различния изход по делата в приложените към жалбата решения на ВКС и съдилищата се дължи на различните данни и събраните доказателства по всяко едно от тях, а не на противоречиво тълкуване или прилагане на материалноправна или процесуална норма относима към настоящия спор. Неоснователно е и позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по релевантния за делото правен въпрос каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІ-82/24.08.2012 год., постановено по гр.дело № 1014/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: