4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
С., 06.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 9/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. Х. Б. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Н. Х., срещу определение № 1 290 от 26.07.2010 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 011/2010 г. Със същото е оставено в сила определение № 32 от 31.03.2010 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 288/2008 г., с което е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявените установителни искове.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил решения и определения на ВКС.
Ответниците по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] (в ликвидация) са депозирали становище в законоустановения срок. Считат, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване. Изложени са доводи и за неоснователността на подадената частна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по гр. д. № 288/2008 г. пред Софийски градски съд е образувано по иск от Б. Х. Б. от [населено място] – лично и като управител на [фирма] [населено място] срещу „С. консулт” Е. [населено място] и [фирма] [населено място] (в ликвидация). Ищецът моли да бъде прогласена нищожността на договор от 09.01.2003 г. за прехвърляне на търговско предприятие [фирма] [населено място] на [фирма] [населено място], както и да бъде установено вписването на несъществуващо обстоятелство по партидата на първия ответник, поради липса на валидно взето решение, заявено от нелегитимно лице без представителна власт и като последица отмяна на решение на регистърния съд и заличаване на вписването. По отношение на втория ответник, исковете не се поддържат от Б.. Постъпила е допълнителна искова молба от Б., с която предявява същите искове лично от свое име и като съдружник в [фирма] [населено място] и [фирма], като добавя отново като ответник [фирма] [населено място] (в ликвидация). С молба от 09.04.2009 г. на основание чл. 233 ГПК управителя на [фирма] [населено място] (преобразувано от [фирма]) – П. Б. М. се отказва от предявените искове, поради което с определение от 10.04.2009 г. производството е прекратено по отношение на ищеца [фирма] [населено място]. По делото е постъпил писмен отговор от [фирма] [населено място], в който се твърди, че липсва правен интерес за Б. да води исковете от свое име и същият е завел идентичен иск срещу дружествата, по който е образувано гр. д. № 13 864/2004 г. по описа на СГС, което към настоящия момент е висящо, с оглед на което се иска спиране на гр. д. № 288/2008 г. на СГС. В тази връзка съдът е указал на Б. да уточни ответниците и със заявление същият е посочил като ответник и [фирма]. Обосновава правния си интерес с факта, че е мажоритарен собственик в посоченото дружество, което е собственик на [фирма] [населено място] (в ликвидация) – и двете юридически лица прехвърлени на [фирма] [населено място].
С определение № 97/28.09.2009 г. СГС е оставил без движение исковата молба с указания ищецът да посочи пороците на правните сделки, с оглед атакуваното от него вписване на прехвърлянето като охранителен акт; да представи удостоверение за актуално състояние на дружествата. В изпълнение на указанията са постъпили заявление и нова искова молба, в която ищецът е конкретизирал исканията си, а именно: да се прогласи нищожност на договора за прехвърляне на търговско предприятие [фирма], както и да бъде установен факта, че на 13.01.2003 г. по ф. д. № 5 747/2004 г. по партидата на [фирма] е вписано несъществуващо обстоятелство, поради липса на валидно взето решение, което е нищожно, респ. недопустимо, като тези искания на ищеца са насочени и към [фирма] [населено място] (в ликвидация). Представено е и влязло в сила решение на САС – № 922/10.07.2009 г. по гр. д. № 538/2008 г, с което се оставя в сила решение на СГС от 05.11.2007 г. по ф. д. № 13 864/2009 г. по аналогично дело между същите страни, с което исковете на Б. са отхвърлени (преюдициален спор срещу същите дружества). Постъпили са отговори от ответниците, в които същите твърдят, че Б. не е бил акционер в дружествата. С определение № 32/31.03.2010 г. СГС е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба на подателя й, по съображения, че ищецът няма правен интерес да води исковете, тъй като към момента на образуване на делото, същият вече е бил изключен от [фирма], преобразувано в Е.. Този съдебен акт е обжалван пред САС, който с определение № 1 290 от 26.07.2010 г. постановено по ч. гр. д. № 1 011/2010 г. (предмет на настоящото производство) го оставя в сила.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят не е формулирал правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт, като най – общо оплакванията му се свеждат до неправилност на обжалваното определение. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 на ОСГТК на ВКС, касационният съд не е задължен да го извежда от изложеното в касационната жалба.
От данните по делото е видно, че въпросът, релевантен за изхода на делото, по който се е произнесъл въззивният съд се отнася до задължението на съда да даде указания на ищеца при констатирани нередовности на исковата молба и последиците от неизпълнение на дадените указания. Този съществен правен въпрос, обаче, е решен в съответствие с постоянната съдебна практика по приложението на чл. 129 ГПК. В този смисъл са: определение № 102/15.02.2012 г. по ч. т. д. № 961/2011 г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 173/23.03.2009 г. по ч. т. д. № 458/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 676/13.12.2011 г. по ч. гр. д. № 602/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО; определение № 424/20.07.2009 г. по ч. гр. д. № 372/2009 г. на ВКС, ІV ГО; определение № 452 от 13.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1 450/2008 г. на ВКС, І ГО и др., постановени по реда на новия ГПК. В конкретния случай, съдът неколкократно е указвал на страната да конкретизира отделните искове по вид, както и да посочи ответниците, които ищецът (жалбоподател в настоящото производство) не е изпълнил, с оглед на което е върната исковата му молба. Последиците от това неизпълнение са посочени изрично в закона – чл. 129, ал. 3 и ал. 4 ГПК – нередовната искова молба се връща. Цитираната процесуална норма е пределно ясна и не се нуждае от тълкуване. Наведените от жалбоподателя твърдения за липса на произнасяне по част от заявените претенции обосновава непълнота, а не неправилност на постановения съдебен акт. Що се касае до оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност, същите са основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, но не аргументират предпоставките да допускане на касационно обжалване, с оглед критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1 290 от 26.07.2010 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 011/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: