2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
С., 08.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 3 552/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място] срещу определение № 51 от 25.02.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено т. д. № 1 144/2013 г., с което e оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството, подадена срещу въззивно решение № 106 от 19.03.2012 г- по в. гр. д. № 84/2012 г. на ОС [населено място], като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за неоснователност на постъпилата жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
С обжалвания съдебен акт ВКС, ТК, състав на второ отделение е оставил без разглеждане подадената касационната жалба от [фирма] [населено място], като е приел, че същата е процесуално недопустима, с оглед забраната, предвидена в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Производството по гр. д. № 11 493/2010 г. по описа на Районен съд [населено място] е образувано по пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК предявени от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място] и К. А. Л. от [населено място]. Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответниците му дължат солидарно сумата от 9 600 лв. въз основа на запис на заповед от 27.10.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 20.05.2010 г. до окончателното й изплащане. Предмет на касационно обжалване е било въззивно решение, с което П. се е произнесъл по иск с цена под 10 000 лв. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. не подлежат на касационен контрол. Висящността на делото пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба, към който момент следва да се извършва преценката на нейната допустимост с оглед на установения с новата процесуална норма праг за достъп до касационен контрол. В конкретния случай, касационната жалба, с която се иска отмяна на въззивно решение по търговско дело с цена на иска под 10 000 лв. е депозирана в регистратурата на П. на 27.04.2012 г. т. е. след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., обстоятелство, обуславящо извод за нейната недопустимост.
Правилен и законосъобразен се явява направеният извод от състава на ІІ ТО на ВКС, че в случая е касае за търговска сделка, по отношение на която е недопустимо касационно обжалване, с оглед размера на предявения иск. Съгласно чл. 286, ал. 2 ТЗ търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ независимо от качеството на лицата, които ги извършват. В конкретния случай, дължимостта на сумата, предмет на установителния иск произтича от запис на заповед, която е търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ. В този смисъл доводите на жалбодателя са неоснователни.
При тези фактически данни, определение № 51 от 25.02.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено т. д. № 1 144/2013 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 51 от 25.02.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено т. д. № 1 144/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: