1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
гр. София, 13.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3613 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Г. Иванова срещу решение № 1005 от 23.05.2013г. по т. дело № 4255/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което след частична отмяна на решение № 938 от 23.05.2012г. по т. дело № 458/2011г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав са отхвърлени следните предявени от [фирма], [населено място] срещу П. Т. Ч. като [фирма], [населено място] искове: 1/ иск с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от Закона за промишления дизайн за признаване за установен факта на нарушение на правото върху промишлен дизайн – обемна рекламна табела за таксиметрови автомобили рег. № 4732, заявен на 27.03.2002г., регистриран на 02.06.2003г., със срок на закрила 27.03.2012г., чрез използването от ответника, осъществяващ таксиметрова дейност с лек автомобил „Шкода Ф.“ с рег. [рег.номер на МПС] , на обемна рекламна табела – тристенна пресечена пирамида в червен цвят с бели надписи и номера; 2/ иск с правно основание чл. 57, ал. 2, т. 3 от Закона за промишления дизайн за разгласяване на диспозитива на решението за сметка на ответника чрез публикуването му в два ежедневника – вестниците „Труд“ и „Телеграф“, както и разгласяването по телевизия bTV /„Би Ти Ви“/ в часовия пояс от 12.00 до 24.00 часа.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът твърди, че използването от ответника по настоящото дело е прието за нарушение по ЗПрД в производството по дело № 459/2011г. на СГС с решение № 725/05.04.2013г., както и е прието за акт на нелоялна конкуренция, потвърден с решение № 8362/13.06.2011г. на ВАС, репсективно има противоречиво решаване на идентичен/сходен спор от различните съдилища и съдебни състави. Наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е аргументирано с обстоятелството, че въззивната инстанция се е произнесла по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно по въпроса относно обхвата на закрила на промишления дизайн. Според касатора въззивното решение по този въпрос следва да се допусне до касационно обжалване, предвид липсата на ясна дефиниция на понятието „цялостно впечатление“, което следва да оставя дизайна, за да се приеме, че влиза или не в обхвата на закрила.
Ответникът П. Т. Ч. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. М. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради това, че по делото не е поставен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, практиката на административните съдилища не се включва в понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а решението от 05.04.2013г. по т. д. № 459/2011г. на СГС, ТО, VI-13 състав не е влязло в сила. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, тъй като правната уредба не е непълна или неясна.
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Въззивният съд е установил, че ищецът е регистриран като превозвач с право на извършване на таксиметров превоз на пътници и притежава промишлен дизайн – рекламна табела за таксиметрови автомобили рег. № 4732, заявен на 27.03.2002г., регистриран на 02.06.2003г. със срок на закрила 27.03.2012г. /червена на цвят четиристенна пирамида с бели надписи „точните таксита!“ и номер 8108/ и дизайн на Общността за рекламни устройства /светещи или не, подвижни или статични/, представляващ червена на цвят тристенна пресечена пирамида, регистриран на 11.04.2010г. Съдебният състав е констатирал, че ответникът осъществява дейност като таксиметров превозвач с лек автомобил „Шкода Ф.“ с рег. [рег.номер на МПС] , като ползва по силата на договор за наем с „М. такси 8111“ рекламна табела – тристенна пресечена пирамида в червен цвят с бели надписи и номера.
За да направи извод, че ответникът не е извършил нарушение по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 1 от Закона за промишления дизайн, въззивният съд е извършил преценка за наличието на идентичност между регистрирания дизайн на ищеца и ползваната от ответника рекламна табела, като е съпоставил формата и цвета на рекламните табели. Решаващият съдебен състав е приел, че се касае до две различни геометрични фигури и разликата във формата е основен съществен елемент от видимия външен вид на продукта, който предпоставя оригиналността на дизайна на ответника по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗПрД и изключва идентичността на двата дизайна по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗПрД. Направил е извод, че цялостното впечатление, което ползваният от ответника дизайн създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което създава станалият общодостъпен дизайн на ищеца.
Въззивната инстанция не е кредитирала заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, като се е аргументирала с обстоятелството, че за извършването на преценка за наличието на идентичност не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК, а същото следва да бъде обсъдено заедно с другите доказателства по делото.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния материалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, за който твърди, че е решаван противоречиво от съдилищата. Направеното в изложението оплакване, че въззивният съд е пренебрегнал заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните, представлява касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради изложените съображения не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно ожалване на решението на Софийски апелативен съд.
Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Посоченият от касатора въпрос относно обхвата на закрила на промишления дизайн е релевантен, но по отношение на него не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 18 ЗПрД е ясна. Съгласно посочената правна норма обхватът на правната закрила се определя от изображението, съответно от изображенията на регистрирания дизайн и се разпростира върху всеки дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно възприятие. Налице е трайноустановена съдебна практика, съгласно която възприемането на дизайна в неговата цялост представлява възприемане на продукта по смисъла на чл. 3 ЗПрД в неговата цялост с неговите специфични форми, линии, рисунък, цветово съчетание или комбинации между тях. За да се извърши преценка дали дизайните са идентични или се различават, следва да бъдат съпоставени различните специфични елементи на сравняваните дизайни, да се прецени кои елементи са съществени и кои несъществени и доколко цялостното възприятие, което използваният от ответника дизайн създава в информирания потребител, визуалното му въздействие не се различава или се различава от цялостното впечатление, което се създава от регистрирания дизайн на ищеца. Ако особеностите на сравняваните дизайни се различават в съществените елементи, дизайните са различни. Ако особеностите им се различават само в несъществените елементи, дизайните са идентични, като във всеки случай трябва да се отчита цялостното им визуално въздействие. Установената в посочения смисъл съдебна практика не се налага да бъде променяна.
В конкретния случай въззивният съд е съпоставил формата, обема и основния цвят на регистрирания дизайн на ищеца и използвания от ответника дизайн на рекламните табели, приел е, че основният съществен елемент от видимия външен вид на продукта /рекламни табели/ е формата, формите на сравняваните дизайни са различни и е преценил, че цялостното впечатление, което ползваният от ответника дизайн създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което се създава от регистрирания дизайн на ищеца. Преценката дали въззивният съд е изяснил всички прилики и разлики в елементите на двата дизайна и доколко направеният извод е в съответствие с доказателствата и правилата на логическото мислене не може да бъде направена от касационната инстанция в производството по чл. 288 ГПК, тъй като се отнася до правилността на решението и подлежи на проверка в производството по чл. 290 ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1005 от 23.05.2013г. по т. дело № 4255/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на П. Т. Ч. като [фирма], [населено място], [улица], вх. А, ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.