4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 41/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 462
гр.София, 01.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 41/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 10.11.2011 год. по гр.дело № 5625/2011 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 20.05.2009 год. по гр.дело № 30432/2008 год./поправено с решение от 23.02.2011 год. по реда на чл.247 ГПК, постановено от СРС по същото дело в частта относно неправилно изписаната сума на главницата/, с което е уважен предявеният от [фирма] [населено място] отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК/отм./ и е прието за установено, че ищецът не дължи на [фирма], [населено място] сумите по издадения в негова полза на основание чл.237, ал.1, б.”к” от отменения ГПК – 4 624,55 лева, представляваща цена за доставен природен газ по договор от 05.01.1995 год. и 17 080,25 лева мораторна лихва за забавено плащане на посочената главница за периода от 02.02.1996 год. до 17.10.2006 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че недопустимо Софийски градски съд с определение от 16.02.2010 год. е прекратил производството по образуваното пред него по въззивна жалба на ответника гр.дело № 6967/2009 год. и е изпратил делото на първоинстанционния съд за отстраняване на констатирана явна фактическа грешка в постановеното първоинстанционно решение. Навеждат се доводи, че въззивният съд не е легитимиран служебно да инициира производство за отстраняване на очевидна фактическа грешка на първоинстанционното решение, каквото право имат само страните по делото и съдът постановил това решение. В тази връзка прави и оплакване, че неправилно след връщането на делото в СГС, въззивният съд е разгледал в едно производство както първоначално подадената въззивна жалба така и тази, която [фирма] е подал срещу решението на СРС от 23.02.2011 год. за поправка на очевидна фактическа грешка на първоинстанционното решение.
В допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Излага доводи, че съдът се е произнесъл по релевантни за делото процесуалноправни въпроси относно предпоставките, при които се допуска поправка на очевидна фактическа грешка и кой е надлежно легитимиран да инициира производство по чл.274, ал.1 ГПК. Поддържа, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, според която право да искат поправка на очевидна фактическа грешка имат само страните по делото и съдът постановил решението, чиято поправка се иска. Позовава се на приложени към жалбата р.№ 167/06.11.2009 год. на ВКС, ГК-І г.о.; опр.№ 382/24.06.2010 год. по гр.дело № 183/2009 год. на ВКС, ГК-ІV г.о. и опр.№ 134/23.05.2008 год. по в.ч.гр.дело № 272/2008 год. на АС-В.Т..
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид направените оплаквания и след проверка на данните по делото констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, предмет на предявения от [фирма] отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е дължимостта на вземането по издадения в полза на ответника [фирма] по реда на чл.242 вр. с чл.237, б.”к” от отменения ГПК изпълнителен лист за сумите 4 624,55 лева-главница, представляваща цена на доставен природен газ по договор от 1995 год. и 17 808,25 лева-мораторна лихва за забавено плащане на посочената главница. С решение от 20.05.2009 год. по гр.дело № 30432/2008 год. Софийски районен съд е уважил предявения иск, като е признал за установено, че ищеца не дължи процесните суми /главница и лихви за забава/ поради изтекла петгодишна погасителна давност, като погрешно в диспозитива на решението е изписал сумата на главницата 6245 лева вместо 4624,55 лева, какъвто е размерът на процесното вземане съгласно изпълнителния лист-предмет на делото, индивидуализирано и с представените пет броя фактури от 1996 год. Първоинстанционното решение е обжалвано от ответника с въззивна жалба, в която прави оплакване, че съдът погрешно се е произнесъл за главница, различна по размер от посочената в исковата молба, с която е бил сезиран. В отговора си на въззивната жалба ищецът също сочи неправилно изписаната сума на главницата в постановеното решение. Констатирайки очевидното различие между изписания в мотивите и диспозитива на обжалваното решение размер на главното вземане СГС с определение от 16.03.2010 год. е изпратил делото на първоинстанционния съд за отстраняване на очевидна фактическа грешка и е прекратил въззивното производство като преждевременно образувано. С решение от 23.02.2011 год. на основание чл.247 ГПК Софийски районен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното от него решение от 20.05.2009 год. в частта му относно изписаната сума на главницата, която да се чете 4624,55 лева, за колкото е предявен главния иск. Срещу решението за поправка на ОФГ ответникът също е подал жалба, която е разгледана от въззивния съд заедно с въззивната му жалба, предмет на образуваното въззивно дело, което носи нов № 5625/2011 год. след връщането му от районния съд. С решение от 10.11.2011 год./предмет на подадената касационна жалба/ въззивният съд е потвърдил изцяло поправеното първоинстанционно решение от 20.05.2009 год. Изложени са съображения, че компетентен да отстрани констатирана ОФГ е районният съд постановил решението, а в случая такава е налице предвид погрешното изписване сумата на главницата в диспозитива на първоинстанционното решение. По отношение на вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист, съдът е приел, че същите са погасени по давност, която вече е била изтекла преди подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист, поради което искът по чл.124, ал.1 ГПК се явява основателен.
При тези фактически данни поставените от касатора процесуалноправни въпроси относно предпоставките, при които се допуска поправка на очевидна фактическа грешка и кой е легитимиран да инициира производство по чл.274 ГПК са релевантни по делото. По отношение на тях, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е изцяло в съответствие със закона и константната практика на ВКС, която е в смисъл, че условието да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка е констатирано несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно отразяване в диспозитива на постановения съдебен акт – р.№ 109/26.10.2010 год. по т.дело № 799/2009 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. Грешката трябва да е фактическа, а не правна и не трябва да засяга съществото на решението – р. по г р.дело № 387/2009 год. на ВКС, І г.о.; р. по т.дело № 799/2009 год. на ВКС, ТК; р. по т.дело № 611/2010 год. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че искането за поправка на очевидна фактическа грешка не е ограничено със срок и производството може да започне както по искане на страната, така и по инициатива на съда. Когато искането е направено /респ.очевидната фактическа грешка е констатирана/ след като делото е отишло в по-горния съд по пътя на обжалването, съдебната практика е единодушна, че производството по жалбата се прекратява и делото се изпраща на съда постановил решението, чиято поправка се иска. Решението, заедно с поправеното решение образуват едно цяло от деня на обявяването на основното решение, защото именно в него е направен изводът на съда по съществото на спора и с решението за поправка той не е променен. Обжалваното решение на СГС е постановено в съответствие с цитираната съдебна практика; не противоречи и на актовете представени от самия касатор с касационната му жалба.
С оглед на изложеното правилно СГС след като е констатирал наличие на посочена и от самите страни очевидна фактическа грешка в обжалваното пред него първоинстанционно решение е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл.247 ГПК и изчаквайки поправката е разгледал подадената от ответника въззивна жалба заедно с жалбата му срещу решението по чл.247 ГПК, което съгласно ал.4 може да се обжалва по реда, по който се обжалва основното решение. При обжалване на решението относно поправката, въззивната инстанция разполага със същите правомощия, както и първата инстанция. Поправеното решение важи с поправеното съдържание от деня, когато е било постановено, а не от деня на поправката. Тя само е премахнала несъответствието между волята на съда и нейния външен израз.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 10.11.2011 год. по гр.дело № 5625/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ