3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
С., 04.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2282/ 2013 год.
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК,образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 322/29.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 110/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено Определение № 2162/ 29.11.2012 г. по т.д.№ 303/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което в полза на [фирма] – [населено място] са присъдени разноски по делото и е оставена без разглеждане молбата му от 25.06.2012 г. по чл. 248 ГПК, като просрочена, с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят излага, че неправилно въззивният съд е приел, че е следвало да направи искането по чл. 248 ГПК в едномесечен срок, считано от постановяване на определението за връщане на исковата молба, а съгласно чл. 296 ГПК понятието „необжлваемо” е тъждествено с „влязло в сила”. Поддържа, че определението за връщане на исковата молба, като подлежащо на обжалване от ищеца, е станало „необжалваемо” на 15.01.2013 г., това не е съобщено на жалбоподателя и считано от посочената дата, молбата по чл. 248 ГПК е подадена в срок. Иска определението да се отмени и да се потвърди първоинстанционното определение, с което са му присъдени разноските, направени в обезпечителното производство, и да му се присъдят и сега направените разноски. В Изложение по чл. 280 ГПК сочи, че е решен в противоречие с посочената съдебна практика процесуалноправен въпрос: обжалваемо ли е определението по чл. 129 ал. 3 ГПК по смисъла на чл. 248 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че жалбата е недопустима, тъй като актът на въззивния съд не подлежи на обжалване, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна, като поддържа, че правилно въззивният съд е приел, че молбата по чл. 248 ГПК е просрочена.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че обжалваното определение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК, тъй като туря край на въззивното производство, че жалбата е допустима, като подадена в срок и е редовна.
С обжалваното определение е обезсилено първоинстанционно определение, с което в полза на [фирма] – [населено място] са присъдени разноски, направени в производство по обезпечение на бъдещ иск, и е оставена без разглеждане молбата му от 25.06.2012 г. по чл. 248 ГПК, като просрочена. Изложени са съображения, че гр.д.№303/2012 г.на ПОС е прекратено на основание чл. 129 ал. 3 ГПК, поради което на ответника по делото следва да се присъдят направените в производството по обезпечение разноски, поискани по реда на чл. 248 ГПК, ако е спазен срока по чл. 248 ал.1 ГПК. Съдът е приел, че определението по чл. 129 ал. 3 ГПК не подлежи на обжалване от ответника по делото, затова съгласно чл. 248 ал. 1 ГПК той следва да подаде молбата за допълване в едномесечен срок от постановяване на определението – от 04.05.2012 г. и подадената на 25.06.2012 г. молба е просрочена. Посочил е също, че молбата е просрочена, дори да се приеме, че срокът тече от датата на узнаване от ответника на определението за прекратяване – [фирма] – [населено място] е узнало на 11.05.2012 г. за определението за прекратяване на гр.д.№ 303/2012 г. на ПОС, когато е подало молбата по чл. 402 ГПК за отмяна на допуснатото обезпечение, а молбата по чл. 248 ал.1 ГПК е с дата 25.06.2012 г.
Частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 248 ал. 1 ГПК страната може да иска допълване или изменяване на решението в частта за разноските в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. Правилно въззивният съд е приел, че за жалбоподателя срокът по чл. 248 ал. 1 ГПК тече от постановяване на Определение от 04.05.2012 г. по гр.д.№ 303/2012 г. на ПОС, чието допълване иска в частта за разноските. Определението е по чл. 129 ал. 3 ГПК по иск, предявен срещу [фирма] – [населено място], на който е допуснато обезпечение по чл. 390 и сл. ГПК с Определение от 24.02.2012 г. по гр.д.№ 239/2012 г., което определение той е обжалвал и е искал в обезпечителното производство присъждане на разноските – затова може да се приеме, че е очаквал постановяването му. За жалбоподателя, като ответник в исковото производство, определението по чл. 129 ал. 3 ГПК е необжалваемо, това определение не му се съобщава, затова за него срокът по чл. 248 ал. 1 ГПК тече от постановяване на акта. Въпросът дали акта, чието допълване за разноските се иска, е необжалваем, се решава по отношение на страната, която е подала молба по чл.248 ал.1 ГПК, а не и по отношение на другата страна и за решаването на този въпрос е без значение дали ищецът може да обжалва определението по чл. 129 ал. 3 ГПК и кога за него то влиза в сила. Подадената от жалбоподателя молба по чл. 248 ал. 1 ГПК след едномесечния срок от постановяване на определението, чието допълване иска в частта за разноските, е просрочена.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди. На ответника по частната жалба да се присъдят 350 лв. – разноски за настоящото производство. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 322 от 29.01.2013 г. по ч.гр.д. № 110/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на Белни БГ”АД – [населено място] 350 лв. – разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: