О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
гр. София, 09.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 561 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Е. И. Д. срещу решение от 05.03.2012г. по гр. дело № 7739/2011г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, с което е потвърдено решение от 25.02.2011г. по гр. дело № 424/2010г. на Софийски районен съд, 51 състав, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], че [фирма], [населено място] не дължи сумата 12 741,37 лв., представляваща начислена от [фирма] стойност на консумирана електроенергия съгласно фактура № [ЕГН]/28.02.2009г. за м. февруари 2009г., поради недоказаност на претенция за потребяване на конкретно количество електрическа енергия на сочената стойност, и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер 509 лв.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ Относно „предпоставките за ангажиране отговорността на ищеца по фактура №[ЕИК]/28.02.2009г. относно количества и стойност на използваната електрическа енергия, установени при редовен отчет на показанията на електромера, фактурирана наведнъж за периода 25.11.2008г. – 20.02.2009г.”
2/ „Кой следва да поеме неблагоприятните имуществени последици от неотчитането ежемесечно на електромера – потребителят, който се е възползвал от пропуска или ощетеното енергийно предприятие.”
3/ „Допустим ли е искът по чл. 124 ГПК за недължимост на начислена от [фирма] стойност на използвана от ищеца ел. енергия спрямо [фирма]”.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. В. Х. оспорва касационната жалба и релевира възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: първият въпрос е неясно формулиран и във въззивното решение не се разглежда въпросът, поставен от касатора, а са решени въпроси относно правомерността на смяната на средството за техническо измерване, пропуските на касатора в ежемесечното отчитане на ел. енергия и неправилното фактуриране на ел. енергията относно периода на отчитане; вторият въпрос е в противоречие с първия въпрос, в който се твърди наличието на „редовен отчет“ на потребената ел. енергия; приложената съдебна практика не се отнася към никоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК; по отношение на третия въпрос приложените съдебни актове са неотносими, тъй като касаят осъдителни искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски районен съд, въззивният съд е възприел изцяло фактическите и правни констатации в обжалвания първоинстанционнен съдебен акт и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Изводът, че отчетеното потребление на електро енергия в размер 12 741,37 лв. за периода от 08.12.2008г. до 20.02.2009г. с монтираното на 08.12.2008г. средство за търговско измерване, с което е сменено изгорялото СТИ, не може да се противопостави на ищеца и не доказва, че ищецът е потребил ел. енергия в посоченото количество, е аргументиран с обстоятелството, че не е установено към процесния период от време наличие на изправно СТИ, монтирано и експлоатирано по надлежния ред поради порочност на процедурата по подмяна на СТИ – липса на подпис на констативния протокол за смяна на СТИ от представител на потребителя, нито на подписи от двама свидетели. Изложени са и съображения относно неправилно фактуриране на дължими суми с фактура №[ЕИК]/28.02.2009г. за потребена ел. енергия за м. февруари 2009г. на стойност 12 741,37 лв., като липсата на отчитане на потребената ел. енергия в системата на [фирма] за период от 2 месеца е в противоречие с договора между страните. Прието е, че поради липса на отбелязване в общите условия как следва да се извърши фактурирането при пропуснат изтекъл период, по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл. 18 от общите условия, отнасяща се до коригиране на грешка при отчитането, съгласно която преди фактурирането на ел. енергия за периода 08.12.2008г. – 20.02.2009г. само с една фактура е следвало да се уведоми потребителя, което не е направено. Поради неправилно извършеното фактуриране е направен извод, че същото не може да се противопостави на потребителя.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Първият, посочен от касатора, въпрос е относим към предмета на делото и е свързан с правилността на въззивното решение, а отговорът му е обусловен от доказателствата и от тълкуването от съда на приложимите клаузи от общите условия към договора между страните. Дали фактурираните количества и стойност на използваната електрическа енергия са установени при редовен отчет на показанията на електромера и дали отчитането на консумирана електрическа енергия за период от почти три месеца представлява редовен отчет, това са въпроси, конкретни за делото и оплакването за неправилното им решаване съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Вторият формулиран от касатора въпрос не е коректно поставен, тъй като основните аргументи за уважаване на предявения установителен иск се основават на обстоятелството, че не е установено към процесния период от време наличие на изправно СТИ, монтирано и експлоатирано по надлежния ред поради порочност на процедурата по подмяна на СТИ. Поради това, както и да бъде решен този въпрос, отговорът му не би променил изходът на спора, тъй като ответниците не са доказали поставяне на изправно и експлоатирано по надлежния ред през процесния период от време СТИ.
Процесуалноправният въпрос за допустимостта на иска по чл. 124 ГПК за недължимост на начислена от [фирма] стойност на използвана от ищеца електроенергия спрямо [фирма] е релевантен за спора, но по отношение на него не са налице твърдяните от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е трайноустановена практика, съгласно която за да е допустим установителен иск за правоотношение, като субсидиарна форма на защита, ищецът трябва да има правен интерес от предявяването му и да не разполага с друга възможност за правна защита, за да се разреши със сила на пресъдено нещо гражданският спор с ответника. Правният интерес за ищеца да установи, че не е налице основание за плащане на консумирана електроенергия в обема, посочен в издадената от ответника [фирма] фактура, въз основа на отчетено количество електроенергия със СТИ, поставено от ответника [фирма], произтича от твърденията в исковата молба и липсата на друг вид защита на правата на ищеца срещу лицето, поставило новото СТИ и изготвило констативния протокол, за дължимостта на начислените суми за елелктроенергия в полза на другия ответник [фирма]. В този смисъл е определение № 414/15.06.2010г. по ч. т. дело № 390/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о ., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящия случай ответникът [фирма] е посочен като ответник наред с [фирма] от ищеца в исковата молба в качеството му на лице, което е сменило през м. ноември 2008г. изгорялото средство за търговско измерване /СТИ/ с ново, изготвило е констативен протокол за това със записани показания на новомонтирания електромер, а впоследствие изложило твърдения за непълност на съставения протокол и неотразяване на промяната навреме и на допълването, но заедно с това и твърдения за редовно отчитане на електромера по утвърдения график. На базата на извършено отчитане по поставеното при неспазване на формалните условия СТИ е издадена съответната фактура за вземанията на [фирма]. При така изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и доколкото [фирма] е дружеството, осъществяващо дейността по измерване на електрическата енергия със СТИ, отчитане на показания на СТИ и подаването им за фактуриране, проверка и подмяна на СТИ, е налице правен интерес за предявяване на установителния иск срещу двамата ответници. Като е потвърдил първоинстанционното решение, вместо да го обезсили и прекрати производството поради недопустимост на иска, въззивният съд не се е отклонил от трайноустановената практика на ВКС.
Доводът за противоречиво разрешаване на процесуалноправния въпрос в обжалваното въззивно решение и приложените с изложението към касационната жалба решения е неоснователен, тъй като представените от касатора решения са неотносими, защото са постановени по осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а не по установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Поради липса на твърдяните от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.03.2012г. по гр. дело № 7739/2011г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.