О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 502
гр. София, 08.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 805 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата В. С. З. от [населено място] чрез процесуален представител адв. К. И. Н. и ответника Г. фонд, [населено място] срещу решение № 784 от 17.05.2012г. по гр. дело № 68/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решение от 16.11.2011г. по гр. дело № 58/2010г. на Софийски градски съд, I-12 състав.
Касаторът В. С. З. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над присъдените 35 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв. и ищцата е осъдена да заплати на Г. фонд разноски в размер 1 200 лв. и на ЗК [фирма] разноски в размер 2 000 лв. Прави оплакване за неправилност на въззивното решение в посочената част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, свързани с приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, относно детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната конюнктура от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Поддържа становище, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторът Г. фонд обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на СГС в частта, с която Гаранционният фонд е осъден да заплати на ищцата сумата 35 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, законната лихва върху сумата, считано от 13.02.2009г. до окончателното й плащане, разноски в размер 300 лв., в полза на адв. К. Н. адвокатско възнаграждение в размер 1 150 лв. и на СГС държавна такса в размер 1 400 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Прави оплакване за неправилност на въззивното решение в посочената част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: за характера на протокола за ПТП като официален документ; относно задълженията на застрахователя за отчетност на издадените полици – чл. 261, чл. 275, чл. 292, ал. 2 КЗ; относно наличието на забава.
Ответникът Г. фонд оспорва касационната жалба на ищцата и прави възражение за липса на твърдените от нея предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението в отхвърлителната му част.
Ищцата не е изразила становище по отношение на касационната жалба на Г. фонд.
Ответникът ЗК [фирма], [населено място] не изразява становище по касационните жалби.
Третото лице – помагач Р. С. С. от [населено място] не изразява становище по касационните жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Въззивният съд е приел за установено, че третото лице – помагач Р. С. С. при управление на лек автомобил „Ситроен К.“ на 08.11.2007г. неадекватно, с висока скорост е причинил верижна катастрофа, като поради забавена реакция или отвличане на вниманието е блъснал спрелия при червен сигнал на светофара лек автомобил „Фиат“, който се ударил в други автомобили. В резултат на причиненото ПТП ищцата В. С. З. е пострадала като пътник в лекия автомобил „Фиат“ – получила е гръдна травма и травма в областта на таза, които са й причинили болки и страдания за срок от четири месеца, през първите два месеца болките са били с по-интензивен характер. Счупените три ребра са зараснали окончателно с малка остатъчна деформация, дихателната дейност е в норма, установен е козметичен дефект на лявата седалищна част на таза, като кожата стои отпусната, състоянието е стабилизирано и не би трябвало да се очакват бъдещи усложнения.
Решаващият съдебен състав, като е обсъдил протокола за ПТП, в който е отразено „застраховка „ГО“ в „Л. И.“, полица № 7268176 от 27.03.2007г., валидна до 26.03.2008г.“, оспорването в срока за отговор на исковата молба от ответника ЗК [фирма] на наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение, липсата на данни в счетоводството на застрахователното дружество за осчетоводена застрахователна полица № 7268176 и отчетена премия по нея и липсата на данни за регистрирана полица в информационната система, е направил извод, че към момента на настъпване на процесното ПТП делинквентът не е имал сключен валиден застрахователен договор. Поради изложените съображения въззивната инстанция е приела иска срещу ЗК [фирма] за неоснователен, а иска срещу Г. фонд за основателен поради наличието на елементите от фактическия състав на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди рещаващият съдебен състав се е съобразил с вида и характера на причинените на ищцата увреждания в резултат на настъпилото ПТП, претърпените от нея болки и страдания, тяхната степен и интензитет, стабилизираното състояние, неустановяването на сериозни последици и на неблагоприятна прогноза за в бъдеще, възрастта на ищцата и социално-икономическите условия в страната към момента на ПТП.
Присъдената лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди е от 13.02.2009г. – датата на изтичане на срока по чл. 288, ал. 7 КЗ, която е започнал да тече от 13.11.2008г., когато ищцата е предявила извънсъдебно претенциите си пред Г. фонд.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По касационната жалба на ищцата:
По отношение на посочените от ищцата релевантни за спора материалноправни въпроси не са налице твърдените от нея основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4 от 23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с вида и характера на уврежданията, които са доказани от ищцовата страна, степента и интензитета на болките и страданията, възрастта на пострадалата към момента на настъпване на ПТП, стабилизираното състояние, липсата на сериозни последици и неблагоприятна прогноза за в бъдеще.
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009г. по н. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о. и решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о. и други, че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Като е преценил, че процесното ПТП, в резултат на което са причинени вредите, е настъпило на 08.11.2007г., отчел е социално-икономическите условия в страната към момента на ПТП заедно с останалите факти и обстоятелства, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
По релевирания от ищцата материалноправен въпрос относно съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент има формирана постоянна практика на ВКС, обективирна в решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., съгласно която при прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застраховане по посочената наредба нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. В този смисъл като се е съобразил със социално-икономическите условия в страната към 2007г. при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съдебен състав не е постановил решение в противоречие с постоянната практика на ВКС.
Не е налице и твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като касаторът не е представил решения по идентични дела, в които релевантните правни въпроси са решени по друг начин.
Останалите оплаквания в касационната жалба представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По касационната жалба на ответника Г. фонд:
Многократно ВКС се е произнасял, че протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ на основание чл. 143, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 179, ал. 1 ГПК и има обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на съставилото го длъжностно лице и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително изявление, т. е. относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Ако протоколът за ПТП е подписан от участниците в ПТП, същият се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страните. В настоящия случай протоколът за ПТП е подписан от дежурния инспектор на СДВР, посетил процесното ПТП, и представлява доказателство, установяващо, че пред дежурния инспектор третото лице – помагач е представило застрахователна полица № 7268176 от 27.03.2007г. със срок до 26.03.2008г. за застраховка „ГО“. При възникнал спор по пряк иск срещу застрахователя на основание чл. 226, ал. 1 КЗ относно наличието на застрахователно правоотношение и направено в срок възражение от застрахователя за липса на валидно сключен застрахователен договор, неотчетена застрахователна полица при него и платена премия, възникването на валидно застрахователно правоотношение и пораждането на правно действие на застрахователния договор подлежат на изследване, което е направено от въззивната инстанция. За да породи сключеният застрахователен договор правно действие, е необходимо застрахованият да е платил цялата дължима премия или първата вноска от нея при разсрочено плащане. Като е обсъдил протокола за ПТП, оспорването в срока за отговор на исковата молба от ответника ЗК [фирма] на наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение, липсата на данни в счетоводството на застрахователното дружество за осчетоводена застрахователна полица № 7268176 и платена премия по нея и липсата на данни за регистрирана полица в информационната система, въз основа на която фактическа обстановка е направил извод, че към момента на настъпване на процесното ПТП делинквентът не е имал сключен валиден застрахователен договор, въззивният съд не се е отклонил от константната практика на ВКС.
Въпросът относно изпълнението на задълженията на застрахователя за отчетност на издадените полици съгласно чл. 261, чл. 275, чл. 292, ал. 2 КЗ и съответно приложението на чл. 161 ГПК е фактически и отговорът му изцяло зависи от представените по делото доказателства. В базата данни на Информационния център на Г. фонд не са налице данни за наличието на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния лек автомобил и след като не са представени доказателства за платена и отчетена при застрахователя застрахователна премия, нито данни за платена премия в Информационния център на касатора – ответник направеният от въззивния съд извод за липса на застрахователно правоотношение е в съответствие с практиката на ВКС.
Въпросът за наличието на забава не е решен в противоречие с практиката на ВКС, нито се решава противоречиво от съдилищата. Съгласно постоянната практика на ВКС, формирана с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 60/29.04.2011 г. по т. д. № 381/2010г. на ВКС, ТК, IІ т. о., решение № 73/22.06.2012г. по т. д. № 423/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 13/29.04.2011г. по т. д. № 381/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/ отговорността на Г. фонд произтича от закона, а не от причиненото в резултат на пътно-транспортното произшествие непозволено увреждане, поради което разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД не намира приложение, а длъжникът изпада в забава след отправянето на покана. Въззивната инстанция е съобразила разпоредбата на чл. 288, ал. 7 КЗ, съгласно която Гаранционният фонд дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото лице, който не може да бъде по-дълъг от три месеца от завеждане на претенцията, и е направила извод, че лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени вреди е от 13.02.2009г. – датата на изтичане на срока по чл. 288, ал. 7 КЗ, който е започнал да тече от 13.11.2008г., когато ищцата е предявила извънсъдебно претенциите си пред Г. фонд. При тези данни не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 на ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. Разноски на ответника ЗК [фирма] не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 784 от 17.05.2012г. по гр. дело № 68/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
Определението е постановено при участието на трето лице помагач Р. С. С. от [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.