1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
С., 06.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 247/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. Каракостадинов от Б., срещу определение № 64 от 13.01.2011 г. на Благоевградски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 131/2010 г. Със същото се потвърждава определение № 356/10.11.2010 г. по гр. д. № 755/2010 г. на Районен съд [населено място], с което е отказано възстановяване на срока за внасяне на държавната такса, дължима във връзка с подадена въззивна жалба от № 3 300/07.09.2010 г.
По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска отмяна на посоченото определение. Не е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Не са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и в частната жалба.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Наведени са доводи и за неоснователността на частната жалба. Претендират се и направените от дружеството разноски, с оглед на което са представени договор за правна защита и съдействие, адвокатско пълномощно, фактура № 165/15.03.2011 г. и платежен документ от 21.04.2011 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят е изложил възражения по същество, но не и относно наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърди, че били налице уважителни причини, поради които не е могъл да внесе дължимата държавна такса по въззивната жалба в указания срок.
По силата на препращаща норма на чл. 278, ал. 4 ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Страната следва да посочи и обоснове кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и е от особено важно значение за изхода на спора. Трябва да се посочи и на коя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава, а именно, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, че е решаван противоречиво от съдилищата или че въпросът е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези основания трябва да се обосноват, а не само да се възпроизвежда законовия текст. Следва да се представят и съответните решения, чрез които страната доказва наличието на противоречива съдебна практика, а ако се касае за решения на Върховния касационен съд, да се цитират с точния им номер.
В конкретния случай, жалбоподателят не е посочил правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 на ОСГТК на ВКС, касационният съд не е задължен да го извежда от изложеното в касационната жалба. Не е обосновал и наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а твърдяната неправилност на обжалваното определение не би могла да аргументира предпоставките да допускане на касационно обжалване по смисъла на цитирания текст.
При този изход на спора на ответника по частната касационна жалба следва да му бъдат присъдени направените и поискани съдебни разноски в размер на 420 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство и защита в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 64 от 13.01.2011 г. на Благоевградски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 131/2010 г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] разноски в размер на 420 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: