3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
С., 19.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3082/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. Ц. Т. – от [населено място] срещу Решение № 109 от 20.05.2013 г. по гр.д. №165/ 2013 г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено Решение №15 от 25.01.2013 г. по гр.д. №109/2012 г. на Троянски районен съд, с което по иска по реда на чл. 422 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу Г. Ц. Т., като наследник на починалия на 25.05.2012 г. неин син П. Н. Т., е признато за установено вземане на ищеца: 15 561.35 лв. по Договор за кредит „Е.” № 51677/25.02.2008 г., сключен между Банката и П. Н. Т. и 2864.52 лв. -договорна лихва за периода 25.09.2009 г. – 11.10.2011 г., за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 1057/2011 г. на Т., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите: 1. Когато се разкрият по делото престъпни обстоятелства, от установяване на които зависи изходът на делото, следва ли съдът да спре производството на основание чл. 229 ал.1 т. 5 ГПК, в този случай съдът ли следва да сезира прокуратурата или да укаже на страната да я сезира и 2. Когато страната по делото е починала и е конституиран правоприемник, по отношение на кого следва да се постанови решението – първоначалната страна или правоприемника.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателката не е формулирала съществен правен въпрос, а ако се приеме, че има такъв, счита, че заявените въпроси не касаят целта на иска по чл. 422 ГПК, която е да се признае за установено вземане на Банката по договора за кредит, както и че не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е уважен искът по реда на чл. 422 ГПК и е признато за установено, че ищецът има вземане 15 561.35 лв. – главница и 2864.52 лв. – договорна лихва за посочения период по Договор за кредит ”Е.” №51677/ 25.02.2008 г. срещу П. Н. Т., починал по време на делото и оставил за наследник Г. Ц. Т., въззивният съд е изложил, че е установено качеството кредитополучател на наследодателя на ответницата, на когото Банката е открила разплащателна сметка, по която е усвоен кредитът, от който момент възниква задължение за кредитополучателя да върне получените суми с уговорените лихви, чиито размер е установен от счетоводната експертиза. За неоснователно е прието възражението на ответницата относно усвояването от трети лица на предоставените средства по разплащателната сметка, открита на кредитополучателя – за какво са използвани отпуснатите от Банката суми и какви са били уговорките между кредитополучателя и трети лица, съдът е приел за неотносими към спора, тъй като разпореждането със средства по разплащателната сметка на кредитополучателя не е предмет на иска по чл. 422 ал. 1 ГПК, а евентуално на друго исково производство.
С оглед изложеното, не е релевантен за делото изведеният от жалбоподателката въпрос следва ли съдът да спре производството на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК и кой трябва да сезира прокуратурата. Не е имало основание за спиране на делото по реда на чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК, тъй като безспорно е установено, че са създадени облигационни отношения между ищеца и наследодателя на ответницата по договор за кредит, като е имало уговорки между кредитополучателя и трети лица – неговите работодатели – за начина на усвояване на средствата и за начина на издължаване на кредита, не е имало данни по делото за престъпни обстоятелства – измамливи действия, неправомерно упражнена върху кредитополучателя принуда и др. Затова такъв въпрос не е стоял по делото, въззивният съд не се е произнесъл по искане за спиране на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК – въпросът не е от значение за изхода на спора.
Въпросът: когато е починала страна по делото и е конституиран правоприемник, по отношение на кого следва да се постанови решението, е решен от въззивния съд в съответствие с чл. 227 ГПК – когато страната умре, производството по делото продължава с участието на правоприемника. По този въпрос жалбоподателката не излага съображения защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Въпреки това следва да се посочи, че това основание не е налице, тъй като изискването на закона е кумулативно: разрешеният правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което в случая не е налице – разпоредбата на чл. 227 ГПК е ясна и не се налага да се тълкува в смисъл, различен от вложения, по приложението й, както и по приложението на съответната разпоредба – чл. 120 ГПК (отм.) има установена съдебна практика, в съответствие с която е постановено първоинстанционното решение, потвърдено от въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 109 от 20.05.2013 г. по гр.д. № 165/ 2013 г. на Ловешки окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Ц. Т. – от [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] разноски за касационната инстанция 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: