3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 594/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
гр.София, 16.02. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 594/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ст.Николова от АК-А. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 243/19.02.2010 год., постановено по гр.дело № 3068/2009 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Асеновградския районен съд № 342/01.10.2009 год. по гр.дело № 216/2009 год. въззивният съд е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу О. Харугюн Б. от[населено място] иск по чл.327, ал.1 ТЗ за сумата 1 078 лева, представляваща цена на дървен материал-иглолистни греди и дъски, за закупуването на който е съставена стокова разписка № 26/08.12.2008 год. на името на МОЛ Иван З. от А..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поддържайки становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, чието правилно решаване ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: „между кои лица се счита договорът за сключен, когато едно от лицата се е представило под чуждо име”. Навежда довод, че по този въпрос Върховният съд не се е произнесъл с тълкувателна практика.
Ответникът по касационната жалба О. Харугюн Б. от[населено място] не изразява становище по направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение въззивният съд е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор иск по чл.327, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 1 078 лева, представляваща цена на продаден дървен материал въз основа на съставена стокова разписка № 26/08.12.2009 год., в която като получател на стоката е записано лицето Иван З. от А.. Анализирайки в цялост събрания доказателствен материал за да направи извода за неоснователност на иска съдът е приел, че по делото остава недоказан твърдяният от ищеца факт, че ответникът се явява купувач на процесната стока. Наведени са доводи, че доказателствената тежест за установяването на този факт е изцяло на продавача [фирма], който следва да докаже с допустимите по ГПК доказателствени средства, че страна по сделката не е посоченото в стоковата разписка лице, а ответника, който отрича, че е получил стоката и че положения подпис в тази разписка е негов. Тъй като ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдяните от него факти съдът е направил извода, че претенцията му остава недоказана по отношение на ответника, за когото липсват данни, че е участвувал в процесната сделка.
Видно от съдържанието на касационната жалба, формулираният от касатора материалноправен въпрос е: „между кои лица се счита договорът за сключен, когато едно от лицата се е представило под чуждо име”. Така поставеният въпрос, обаче, не е съществен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е фактически, а не правен и разрешаването му е изцяло в зависимост от конкретните данни по делото, а не е свързан с приложението на определена правна норма. Постоянната и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл.21 ЗЗД е в смисъл, че договорът поражда действие между страните, а спрямо трети лица – само в предвидените от закона случаи. Безспорна е и съдебната практика по въпроса, че договорът се счита сключен с постигане на съгласие между страните по предмета и условията му. Въпросът за наличието или отсъствието на облигационна връзка във всеки отделен случай подлежи на конкретна преценка и се решава в зависимост от събраните доказателства по делото. В случаят съдът е извършил такава преценка на фактическия и доказателствен материал, в резултат на което е достигнал до извода, че ищецът по делото не е доказал твърденият от него факт, че ответникът е купувач на процесната стока, чиято цена претендира да му бъде заплатена. Тази преценка на съда е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, жалбоподателят неправилно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания текст.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 243/19.02.2010 год., постановено по гр.дело № 3068/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: