3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 506/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 836
гр.София, 26.10. 2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 506/2011 година
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с чл.402 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определението на Пловдивския апелативен съд № 596/15.04.2011 год., постановено по т.дело № 193/2011 год. в частта му, с която е отменено допуснатото с определение № 1820/02.12.2010 год. по т.дело № 356/2009 год. на Пловдивския окръжен съд обезпечение на предявените от дружеството срещу [фирма] искове за сумата 155 832,84 лева чрез налагане на следната обезпечителна мярка: спиране на изпълнението по образуваното изп.дело № 1412/2009 год. на ЧСИ М. О. и е отменена издадената въз основа на това определение обезпечителна заповед от 03.12.2010 год.
В частната жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е незаконосъобразно с искане същото да бъде отменено от ВКС.
Срещу определението на Пловдивския апелативен съд е подадена частна жалба и от ответника [фирма], [населено място] с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Излагат се съображения, че чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 1412/2009 год., образувано по искане на друг кредитор на дружеството- [фирма], [населено място], фактически се гарантират интересите на ищеца по предявения иск. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът по частните жалби [фирма], [населено място] изразява становище, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Излага становище, че спиране на изпълнението по изпълнителното дело, по което той се явява кредитор на ответното дружество, по никакъв начин не обезпечава интересите на ищеца по предявения иск-предмет на т.дело № 356/2009 год. по описа на ОС-Пловдив.
Върховният касационен съд, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото намира, че подадените частни жалби са от надлежни страни в срока по чл.275, ал.1 ГПК и са процесуално допустими. Предмет на жалбите е определение по чл.402 ГПК, постановено от Пловдивския апелативен съд по молба за отмяна на допуснато обезпечение, депозирана от заинтересована страна по висящо пред апелативния съд въззивно дело, поради което определението подлежи на обжалване с частни жалби пред ВКС на основание чл.274, ал.2, изр.първо във вр. с чл.402, ал.1 ГПК, тъй като отмяната на обезпечението е постановена за първи път от въззивен съд.
Разгледани по същество, обаче, частните жалби са неоснователни.
За да постанови обжалваното определение за отмяна на допуснатото по реда на чл.389 ГПК от първоинстанционния съд обезпечение на предявените от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.258 ЗЗД за сумата 94 397 лева – цена на извършени ремонти на автомобилни агрегати и иск по чл.86, ал.1 ГПК за мораторна лихва в размер на 40 490,10 лева за забавено плащане на посочената главница, въззивната инстанция, анализирайки събраните по делото доказателства е приела, че поради очевидната неадекватност и материална необоснованост на приложената обезпечителна мярка, спирането на изпълнението по изп.дело № 1412/2009 год. на ЧСИ М. О. с рег.№ 758 и район на действие ОС-Пловдив е процесуално недопустимо нарушаване на чужди и незасягащи интересите на ищеца [фирма] съдебно признати права на трето лице [фирма], който е взискател по изпълнителното дело, по което „А.-2000” не е нито първоначален нито присъединен взискател по изпълнението. Направен е извода, че с оглед данните по делото ищецът нито е имал нито има обезпечаема нужда/правен интерес/ от спиране на вече започнало принудително изпълнение, което друг кредитор, неучаствуващ по делото е образувал срещу същия длъжник- [фирма].
Обжалваното определение е законосъобразно и обосновано. При наличието на посочените в чл.402 ГПК условия правилно апелативният съд е отменил допуснатото обезпечение и издадената обезпечителна заповед. Преценката за отмяната на обезпечението не се изчерпва само с изхода на спора във въззивната инстанция /обезсилване на първоинстанционното осъдително решение и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд-П./. Проверявайки наличието на предпоставките, обосновали допуснатото от първоинстанционния съд обезпечение и адекватност на наложената обезпечителна мярка, въззивният съд е констатирал, че с наложената обезпечителна мярка недопустимо са нарушени чужди и незасягащи интересите на ищеца съдебно признати права на [фирма], което налага отмяната на допуснатото обезпечение.
По изложените съображения, тъй като не са налице твърдяните нарушения на процесуалния закон, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, поради което съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Пловдивския апелативен съд № 596/15.04.2011 год., постановено по т.дело № 193/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: