О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№629
гр.София, 05.10. 2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1072/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Р.Т. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 310/18.06.2010 год., постановено по гр.дело № 173/2010 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 133/09.02.2010 год. по гр.дело № 2201/2008 год., с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл.254 ГПК/отм./ и е признато за установено по отношение на ответника-касатор,че ищецът не дължи сумата 34 806 лева по издадения в полза на [фирма] изпълнителен лист по реда на чл.237, б.”е” ГПК/отм./ въз основа на запис на заповед от 08.02.2007 год. с издател [фирма] и поемател ответника.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото и тълкувал съдържанието на сключения между страните договор за доставка и монтиране на две асансьорни уредби, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че в нарушение на разпоредбата на чл.266 ГПК въззивният съд не е допуснал изслушването на повторна експертиза, която да отговори на поставените пред първоинстанционния съд въпроси след като огледа на място монтираните асансьорни уредби.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос във връзка с приложението на чл.266 ГПК, като е отказал назначаване на повторна техническа експертиза във въззивното производство относно качеството на извършената работа както и по материалноправния въпрос, че не са налице съществени недостатъци при доставката и монтажа на процесните асансьорни уредби. Поддържа, че така поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] излага становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания за неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се прави с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/отм./ като е прието, че ищецът не дължи сумата по издадения в полза на ответника по реда на чл.237, б.”в” ГПК/отм./ изпълнителен лист въз основа на запис на заповед от 08.02.2007 год. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал и съдържанието на клаузите на сключения между страните договор за доставка и монтаж на две асансьорни уредби съдът е приел, че процесният запис на заповед за сумата 34 806 лева /представляваща левовата равностойност на преведения аванс в размер на 50% от договореното възнаграждение в размер на 35 860 евро/ е за обезпечаване на изпълнението на договора, която сума възложителят се задължава да върне на изпълнителя при доставката на асансьорите на обекта. Тъй като по делото е безспорно установено от заключението на техническата експертиза, назначена в първоинстанционното производство и акта за първоначален технически преглед от 26.07.2007 год. на Регионалния отдел на ГД”Инспекция за държавен технически надзор”, че процесните пътнически асансьорни уредби са монтирани в хотел „Амфибия” и след извършени проверки и изпитания са годни за безопасна експлоатация, съдът е направил решаващия извод, че изпълнителят е извършил възложената му работа в съответствие с договора, поради което за възложителя не е възникнало вземане за връщане на дадения аванс обезпечено с процесния запис на заповед. С протоколно определение от з.с. на 11.06.2010 год. апелативният съд е оставил без уважение искането на ответника, направено във въззивното производство за назначаване на повторна техническа експертиза относно качеството на извършената работа по съображения, че не са налице основания по чл.266, ал.3 ГПК, които да обосноват допускането на нови доказателства пред въззивната инстанция.
По отношение поставения от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на чл.266 ГПК не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е налице постоянна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в постановени решения по реда на чл.290 от действуващия ГПК – т.напр. р.№ 398/03.02.2010 год. по гр.дело № 56/2009 год. на ГК-ІV г.о.; р.№ 1014/2009 год. по гр.дело № 221/2009 год. на ГК-ІІІ г.о.; р.№ 224/02.07.2010 год. по гр.дело № 177/2010 год. на ГК-ІІ г.о.;р.№ 217/30.07.2010 год. по гр.дело № 367/2009 год. на ГК-ІІ г.о.; р.№ 284/21.07.2010 год. по гр.дело № 378/2009 год. на ГК-ІV г.о.; р.№ 429/21.06.2010 год. по гр.дело № 1151/2009 год. на ГК-І г.о.; р.№ 466/27.05.2010 год. по гр.дело № 1297/2009 год. на ГК-І г.о. и др. В цитираните съдебни решения е прието, че с оглед въведената в чл.266 ГПК забрана е недопустимо посочването на нови факти и доказателства пред въззивния съд, когато същите са могли да бъдат представени в първоинстанционното производство. До приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят нови доказателства само ако не са знаели за тях до подаването на жалбата, съответно-в срока за отговор, както и да искат събиране на нови доказателства, които не са били допуснати по делото поради процесуални нарушения на първоинстанционния съд. Ето защо, за да бъдат допуснати исканите доказателства страната трябва да обоснове наличието на условията предвидени в ал.2 и ал.3 на чл.266 ГПК, като преценката за това е предоставена на въззивния съд с оглед данните по конкретното дело. В случая Софийският апелативен съд е процедирал правилно в съответствие с цитираната съдебна практика и е приложил точно процесуалния закон, като е преценил, че не е налице процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, който е отказал да допусне повторна експертиза по същите въпроси, по които назначеното вещо лице е дало отговор в представеното по делото заключение, което не е оспорено от страните.
Що се отнася до това налице ли са съществени недостатъци при доставката и монтажа на процесните асансьорни уредби, така поставения въпрос е фактически, а не правен и разрешаването му е изцяло в зависимост от събраните доказателства и установените факти по конкретното дело. В тази връзка наведените в касационната жалба съображения относно допустимостта на касационно обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения представляват отменителни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Суверенно право на решаващия съд при преценката на доказателствения материал по делото е да кредитира или не дадено доказателство. По настоящото дело съдът е извършил такава преценка, в резултат на което е направил извода за основателност на предявения иск. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е предмет и на настоящото дело, каквито данни в случая липсват.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, ГК, трети състав № 310/18.06.2010 год., постановено по гр.дело № 173/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/