4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 742/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
гр.София, 17.10. 2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 742/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция по приходите [населено място] срещу решението на Варненския апелативен съд № 25/16.02.2011 год., постановено по в.т.дело № 562/2010 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 367/22.07.2010 год. по т.дело № 914/2010 год. в частта му относно определената начална дата – 27.04.2010 год. на неплатежоспособност на [фирма], [населено място] в откритото на основание чл.626 във вр. с чл.625 ТЗ по молба на дружеството производство по несъстоятелност. В останалата му част като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото и данните от заключението на назначената експертиза, което е довело до погрешно определяне началната дата на неплатежоспособност, която според касатора е много преди определената от съда дата 27.04.2010 год., тъй като затрудненията на дружеството са започнали още през 2007 год.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с определяне началната дата на неплатежоспособността на длъжника и критериите за преценка при съобразяване с общото икономическо състояние на дружеството и момента на спиране на плащанията по задължението му към кредиторите. Навежда доводи, че съществува различие в съдебната практика кога затрудненията на длъжника имат временен характер и кога състоянието на неплатежоспособност е трайно и непреодолимо. Позовава се на приложени към жалбата решения на различни съдилища: р.№ 481/10.04.2003 год. по гр.дело № 1521/2003 год. на ВКС; р. от 12.11.2004 год. по в.гр.дело № 11/2004 год. на Великотърновския АС; р. от 21.01.2002 год. по гр.дело № 873/2001 год. на САС; р.№ 96/27.02.2007 год. по т.дело № 622/2006 год. на ВКС и р.№ 64/09.02.2005 год. по т.дело № 466/2004 год. на ВКС-ТК, І т.о. – всички постановени при действието на отменения ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, намира че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК и указанията, съдържащи се в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му относно определената от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособност на длъжника в откритото по негова молба производство по несъстоятелност. Анализирайки целият доказателствен материал по делото, включително заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел за начална дата на неплатежоспособност 27.04.2010 год., която съвпада с датата на издадения изпълнителен лист по в.т.дело № 39/2010 год. на АС-Варна за сумата 360 000 лева в полза на кредитора му [фирма], [населено място]. Прието е, че коефициентът на обща ликвидност като най-меродавен показател за финансовото състояние на длъжника е над единица през целия предшествуващ период от 2007 год. до 2009 год. Действително през 2008 год. и 2009 год. дружеството е реализирало загуби, но същевременно то е разполагало с налични материали и такива вложени в незавършено строителство, осчетоводяването на които при ревизията с РА от 05.06.2009 год. е довело до отчитане на печалба, която в периода от 01.01.2010 год. – 10.06.2010 год. възлиза на 94 000 лева. За покриване на краткосрочните задължения на длъжника са продадени налични материални запаси на стойност 257 444 лева през 2010 год. с фактура от 03.05.2010 год., като от продажбата е реализирана печалба в размер на 12 872,22 лева. При тези фактически данни съдът е направил извода, че въпреки относително подобрените показатели на длъжника през първото полугодие на 2010 год., с издадения изпълнителен лист размерът на задълженията му, включително и тези към държавата и други кредитори от предходни периоди, възлизат общо на 464 996,54 лева, а активите му са на стойност 382 000 лева. В тази връзка, изхождайки от конкретните данни по делото, в обжалваното решение е прието, че посочената от молителя дата 27.04.2010 год., а не временните финансови затруднения от предходни периоди, обуславя началната дата на неплатежоспособност на длъжника, тъй като едва след тази дата дружеството изпада в трайна невъзможност да погасява задълженията си.
Видно от изложението в касационната жалба, поставеният от касатора материалноправен въпрос се свежда до преценката за неплатежоспособност на длъжника и критериите за определяне началната дата на неплатежоспособност. По отношение на така поставения въпрос, обаче, не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване. Постоянната и непротиворечива практика на ВКС по този въпрос е в смисъл, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи при съобразяване с показателите относно общото икономическо състояние на длъжника като трайна тенденция и моментът на спиране обслужването на задълженията, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане към отделен кредитор или настъпили временни финансови затруднения през отделни периоди от време. В случая при определянето на началната дата на неплатежоспособност съдът е съобразил изложените по-горе примерни критерии, като изхождайки от заключението на вещото лице и конкретните данни по делото е приел датата 27.04.2010 год., а не по-ранна дата.
Неоснователно е позоваването на касатора на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като приложените към жалбата съдебни решения /част от които не са влезли в законна сила/ не обосновават противоречива съдебна практика по поставения правен въпрос. Различното разрешаване на този въпрос от съдилищата произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, както и от конкретните доказателства по всяко едно от делата, а не от неточното прилагане на закона. Същите съдържат произнасяне относно различните критерии за определяне икономическото състояние на длъжника с оглед преценката на неговата неплатежоспособност, като крайните изводи са изцяло в зависимост от данните по конкретното дело. В случая съдът е извършил такава преценка, прилагайки тези критерии. Що се отнася до оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, същите са касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 25/16.02.2011 год., постановено по в.т.дело № 562/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: