5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 2917/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
гр.София, 21.07.2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 2917/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалните му представители адвокатите Ал.Писарски и Н.Б. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 26.03.2013 год. по гр.дело № 10437/2012 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 68 състав от 08.06.2012 год. по гр.дело № 55458/2010 год., с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД и е осъден ответника-касатор да възстанови на ищеца сумата 24 280 лева, представляваща сбор от извършени авансови плащания по договор за проектиране от 25.09.2008 год. поради отпадане на основанието за получаването й след развалянето на договора от страна на възложителя, както и да заплати мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 116,42 лева, която претенция има акцесорен характер и е в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, отказал е да се произнесе и да обсъди направените от ответника възражения по чл.90 за неизпълнен договор и по чл.95 ЗЗД относно забавата и липса на съдействие от самия кредитор при изпълнение на неговите задължения, което води до освобождаване на длъжника от собствената му забава и препятствува възможността възложителят да развали процесния договор поради собствената му неизправност.
В допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, повтаряйки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост, касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Позовава се на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по поставените многобройни материалноправни и процесуални въпроси, които най-общо се свеждат до следното: 1. Първата група въпроси касаят: допустимостта на направените от ответника възражения по чл.90 ЗЗД – за неизпълнен договор и по чл.95 ЗЗД – относно кредиторова забава и неоказано съдействие от страна на ищеца и отказът да бъдат разгледани от въззивния съд поради настъпила преклузия по съображения, че са заявени за първи път с въззивната жалба; трябва ли страната да посочи изрично правната квалификация на направените възражения или първоинстанционният съд е следвало да ги изведе от наведените от ответника в отговора му на исковата молба доводи при оспорването на предявения иск. 2. Вторият въпрос касае приложението на чл.95 ЗЗД във връзка с основателността на възражението за наличие на кредиторова забава и неоказано съдействие на длъжника-изпълнител. 3. Третият въпрос се отнася до основателността на направеното от ответника възражение по чл.90 ЗЗД и по-конкретно – неизправна страна ли е изпълнителят по договор за изработка, който упражнява правото си по чл.90 ЗЗД и не изпълнява поръчката, докато не получи плащане от възложителя? Изложението съдържа доводи, че дадените от въззивния съд разрешения по този въпрос са в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на приложените към жалбата три решения на различни състави на ВКС по гр.дело № 212/2011 год. на ІV г.о., по гр.дело № 193/2011 год. на ІV г.о. и по т.дело № 386/2009 год., ІІ т.о., както и на р.№ 863/26.05.2011 год. по т.дело № 322/2010 год. на САС, за което липсват данни, че е влязло в законна сила.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат П.С. от САК изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД във вр. с чл.88, ал.1, пр.първо ЗЗД и е осъдил ответника-касатор да върне на ищеца сумата 24 280 лева-авансово заплатена цена по договор за изработка поради отпадане на основанието за получаването й след развалянето на договора от страна на възложителя. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал съдът е приел, че е налице неизпълнение от страна на ответника-проектант да извърши в уговорения срок възложената му с договора от 25.09.2008 год. работа. Прието е също, че забавеното авансово плащане от страна на възложителя не се е отразило на неизпълнението на ответника, тъй като 100-дневният срок за проектанта е започнал да тече от 12.01.2009 год., след като ищецът е превел авансово дължимите суми. Този срок е изтекъл на 22.04.2009 год. и към този момент няма престиран резултат според договореното, а остатъка от проектантския хонорар се дължи едва при окончателното завършване на проекта и предаването на проектната документация на възложителя, което в случая не е налице. Направен е решаващият извод, че тъй като ответникът се явява неизправна страна, ищецът е упражнил правото си по чл.87, ал.1 ЗЗД да развали процесния договор и като последица от разваления договор авансово заплатените суми подлежат на възстановяване, поради отпадането на основанието за получаването им. Отказът да бъдат разгледани възраженията на ответника по чл.90 и чл.95 ЗЗД въззивният съд е обосновал с настъпила преклузия съгласно чл.133 ГПК, тъй като същите са направени за първи път пред него с подадената въззивна жалба. Този извод е формиран след проверка за допустимост на извършените от ответника процесуални действия по чл.131 ГПК, която въззивният съд е предприел в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, съобразявайки изразеното становище в отговора на исковата молба, съдържанието на доклада на първоинстанционния съд по чл.146 във вр. с чл.140 ГПК и липсата на възражения от страните по този доклад.
С оглед на изложеното, поставените от касатора процесуалноправни въпроси относно допустимостта на направените от ответника възражения по чл.90 и чл.95 ЗЗД и отказът да бъдат разгледани от въззивния съд са релевантни по делото. По отношение на тези въпроси, обаче, не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение.
Съгласно константната практика на ВКС, с възражението за неизпълнен договор длъжникът заявява, че отказва да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето задължение към него. От процесуалноправна гледна точка съдът не може без да е налице изрично искане на страната да постанови едновременност на изпълнението на насрещните задължения, произтичащи от едно и също правоотношение. В тази връзка ответникът трябва да заяви изрично и достатъчно ясно, че правото по чл.90 ЗЗД съществува или че го е упражнил своевременно, за да бъде съобразено от съда при постановяване на решението, а не да се извежда чрез тълкуване съдържанието на подадения отговор на исковата молба. Когато се упражнява съдебно възражението за неизпълнен договор, то следва да бъде направено навременно съобразно с процесуалните правила. Според т.4 от ТР № 1/09.12.2013 год. на ОСГТК на ВКС, възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция само ако поради нарушаване на съдопроизводствените правила /напр. правото на участие в първоинстанционното производство/ страната не е могла да ги заяви пред първата инстанция. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока по чл.131 ГПК се отнася и за възраженията по чл.90 и чл.91 ЗЗД и заявяването им в по-късен момент, включително пред въззивния съд, е недопустимо. Само по изключение, когато вземането на ответника е ликвидно, т.е. установено с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение, както и в случай, че ответникът е предявил насрещен иск за вземането си, при което възражението за задържане се явява акцесорно право към исковата претенция за вземането, същото може да се предяви за първи път пред въззивния съд. Такава хипотеза по настоящото дело не е налице.
В случая, с оглед данните по делото, обжалваното решение е в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика, защото отказът на въззивния съд да разгледа възраженията по чл.90 и чл.95 ЗЗД е аргументиран с преклудирането им, тъй като са релевирани за първи път с въззивната жалба.
С оглед на изложеното останалите въпроси в касационната жалба, отнасящи се до основателността на направените от ответника възражения за неизпълнен договор по чл.90 ЗЗД и за наличие на кредиторова забава по чл.95 ЗЗД като основание за освобождаването му от отговорност за неизпълнение по процесния договор са ирелевантни, тъй като с оглед тяхната недопустимост тези възражения не са разгледани по същество от въззивния съд. Независимо от това, предвид данните по делото, ответникът не би могъл да се освободи от последиците на своята забава, позовавайки се на забавено изплащане на авансово дължимите суми от възложителя, тъй като и двете съдебни инстанции са приели, че срокът за неговото изпълнение е започнал да тече след превеждането на сумите.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, ІІ-Б отделение, постановено на 26.03.2013 год. по гр.дело № 10437/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ