3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
С., 19.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3079/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Х. Н. – от [населено място] срещу Решение №685 от 02.04.2013 г. по гр.д. №4094/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 16.07.2010 г. по гр.д. №2411/ 2007 г. на СГС и е постановено друго, с което по иска на Е. К. Г. – Т., А. П. Г. и К. П. Г. – срещу А. Х. Н. – всички от гр. С. е унищожен на основание чл. 31 ал. 1 и чл. 44 ал. 1 ЗЗД запис на заповед от 21.06.2006 г., издаден от В. Х. Г. за сумата 250 000 лв. и е признато за установено по иска по чл. 254 ГПК (отм.) на посочените ищци, като наследници на В. Х. Г., починала на 26.04.2012 г. срещу А. Х. Н., че ищците не дължат на ответника сумата 250 000 лв. по запис на заповед от 21.06.2006 г., издаден от В. Х. Г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че по процесуално -правния въпрос: длъжен ли е съдът да формира своите правни изводи по съществото на спора след преценка на всички относими доказателства с оглед чл. 188 ГПК (отм.), въззивният съд не е обсъдил защо приема, че показанията на свидетелите на ответника са изолирани и противоречат на останалите доказателства и се е позовал на обезсилено съдебно решение за поставяне на ищцата под запрещение, без да обсъди това. Жалбоподателят поддържа, че по въпроса: необосновано ли е съждението на съда, че посочените от вещите лица заболявания поставят във всички случаи лицето в психическа и волева невъзможност да разбира и ръководи действията си и без да обсъди вероятността ищцата да е била и в светъл момент, с необосноваността на който извод, обусловил формирането на правния извод, че записът на заповед е унищожаем, е нарушено изискването за обоснованост. Сочи, че съдът не е обсъдил становището на вещите лица, че при заболяванията на ищцата се наблюдават и светли моменти, в какъвто тя би могла да е при подписване на записа на заповед, като изводите на въззивния съд са необосновани, от което следва нарушение на материалния закон. По тези въпроси жалбоподателят сочи съдебна практика: Р.№331/04.07. 2011 г. по гр.д.№ 1649/2010 г. на ВКС,ІV г.о., Р.№ 92/22.02.2011 г. по гр.д.№ 1863/2010 г. на ВКС,ІV г.о. относно приложението на чл. 188 ГПК (отм.) и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Е. К. Г. – Т. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че изведеният процесуалноправен въпрос няма отношение към въззивното решение, като не отговаря на данните по делото твърдението на жалбоподателя, че съдът е основал изводите си на обезсилено решение за поставяне на починалата ищца под запрещение, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна. Ответниците по касационната жалба К. П. Г. и А. П. Г. – двамата от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като считат, че жалбоподателят, като се позовава на правилата на чл. 188 ГПК(отм.), цели да вмени на съда да извърши контрол на формираното вътрешно убеждение – право на всяка инстанция, като приложените от жалбоподателя решения касаят различни материални въпроси и не сочат на противоречива съдебна практика, оспорват и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е изменено първоинстанционно решение, с което е разгледан отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК (отм.), както и че цената на иска не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложените от жалбоподателя правни въпроси са относими към предмета на спора, но не попадат в очертаното от чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК приложно поле на касационния контрол. Съгласно т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., за да обоснове допускане на касационен контрол, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. С поставените въпроси жалбоподателят обосновава твърдяни нарушения на закона и необоснованост. Отговорът на тези въпроси е обусловен от доказателствата по делото и обсъждането им предполага проверка на правилността на въззивното решение. Произнасянето по тези въпроси произтича изцяло от изводите, до които е достигнал въззивният съд след преценка на доказателства и обсъждане доводите на страните, като решаващата правораздавателна дейност на съда не може да бъде ревизирана по повод допускане на касационно обжалване в производство по чл. 288 ГПК, което цели жалбоподателят с изведените въпроси. Евентуално допуснатите от въззивния съд нарушения на процесуалния и материалния закон, са основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №685 от 02.04.2013 г. по гр.д. №4094/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА А. Х. Н. – от [населено място] да плати на А. П. Г. и К. П. Г. – двамата от [населено място] 500 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: