3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
С., 10.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1070/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 280 от 16.06. 2012 г. по т.д.№ 513/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 25 от 13.01.2012 г. по т.д. № 793/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което по иска по чл. 422 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] е признато за установено, че ищецът има вземане по издадена Заповед за незабавно изпълнение № 5769/09.09.2009 г. по ч.гр.д.№ 10356/2009 г. на ПРС: 1 057 743.20 лв. – дължима сума по Споразумителен протокол от 27.05.2009 г. с нотариална заверка на подписите, на основание Договор за строителство от 08.08.2008 г., законната лихва от 08.09.2009 г., 27 277.83 лв. – разноски по делото и 33 269.57 лв. – адв. възнаграждение и по издадена Заповед за незабавно изпълнение № 5139/14.08.2009 г. по ч.гр.д.№ 9324/2009 г. на ПРС: 49 000 лв. – лихва за периода 01.09.2009 г. – 10.08.2009 г., 13 200 лв. – лихва за периода 31.07.2009 г. – 10.08.2009 г., лихва върху главница 2 400 000 лв. в размер на 0.1% за всеки ден забава, считано от 11.08.2009 г. и 49 248 лв. – разноски по делото. Отхвърлен е искът по чл. 422 ГПК по Заповед № 5769/09.09.2009 г. по ч.гр.д.№ 10356/2009 г. на ПРС за разликата над 1 057 743.20 лв. до предявения размер 1 363 891.50 лв., като неоснователен. Касационната жалба е срещу решението в частта, с която искът е отхвърлен за 288 584 лв. – предмет на вземане, за което е издадена заповедта по ч.гр.д.№10 356/2009 г., с оплакване за неправилност. В Изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че са налице основания за допускане по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Счита, че по процесуалния въпрос: задължен ли е въззивният съд да формира самостоятелни изводи по спора и да изложи мотиви, обосноваващи изводите му, да обсъди доводите на страните и събраните доказателства и да изведе собствени констатации, заключения и изводи, както и да мотивира решението си, въззивният съд, като е повторил част от първоинстанционното решение, е нарушил изискванията на задължителната съдебна практика – ППлВС №1/1953 г., ТР на ВКС ОСГК №1/04.01.2001 г., Р.№460/27.05.2010 г. по гр.д.№768/2009 г. на ВКС, І о., Р.№589/29.06.2010 г. по гр.д.№1359/2009 г. на ВКС, І г.о., Р.№415/25.01.2012 г. по гр.д.№ 1332/2010 г. на ВКС,І г.о., Р.№212/01. 02.2012 г. по т.д.№1106/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Подадената от [фирма] – [населено място] касационна жалба е върната с влязло в сила разпореждане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са разгледани искове, цената на които не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което частично е уважен иск по чл. 422 ГПК и са признати вземания на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] по издадени: Заповед за незабавно изпълнение № 5769/09.09.2009 г. по ч.гр.д.№ 10356/2009 г. на ПРС и Заповед за незабавно изпълнение № 5139/14.08.2009 г. по ч.гр.д.№ 9324/2009 г. на ПРС, въз основа на Споразумителен протокол, на основание Договор за строителство от 08.08.2008 г., посочени по-горе, въззивният съд е обсъдил писмените доказателства: договора за строителство, съставените през 2009 г. фактури, споразумителния протокол, представените анекси, доводите и възраженията на страните. Решението в частта, с която искът е уважен, е влязло в законна сила. За да потвърди по въззивната жалба на [фирма] – [населено място] решението в частта, с която искът е отхвърлен за 288 584 лв. – част от главницата по Заповед №5769/09.09.2009 г. по ч.гр.д.№ 10356/ 2009 г. на ПРС – трета погасителна вноска по Споразумението от 27.05.2007 г., дължима до 30.08.2009 г., съдът е съобразил уговореното в Анекс №2/31.10.2009 г., Анекс №3/20.01.2010 г. и Анекс №4/20.01.2010 г. относно размера на задължението по двете фактури от 2009 г. и това по Споразумителния протокол след приспадане на изплатените суми. Въз основа на съдебно -счетоводната експертиза, уговореното в Анекс №4 и извършените последващи плащания, съдът е определил размера на задължението по посочената заповед 1 057 742.80 лв.
Изложеният от жалбоподателя релевантен въпрос за задължението на въззивния съд, като инстанция по същество, да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението по съществото на правния спор, е решен в съответствие със задължителната съдебна практика – П ПлВС № 1/1953 г. и т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.19, както и с посочените и от жалбоподателя постановени на основание чл. 290 ГПК от ВКС решения, задължителни за долустоящите съдебни инстанции. При постановяване на въззивното решение, съдът е изложил свои съображения, основани на събраните доказателства и след обсъждане доводите и възраженията на страните. При преценка на съображенията, изложени от първоинстанционния съд относно неоснователността на иска за сумата 288 584 лв. и тези, изложени от въззивния съд, съображенията са очевидно различни, въпреки че крайните изводи, до които са стигнали двете съдебни инстанции по въпроса за размера на иска по чл. 422 ГПК, който е неоснователен, съвпадат, от което също следва, че въззивният съд е изложил свои съображения.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №280 от 26.06.2012 г. по гр.д. №513/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната от [фирма] – [населено място] част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: