4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
С. 05.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1117/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Комисия за регулиране на съобщенията – [населено място] срещу Решение № 239 от 13.V.2010 г. по т.д. № 60/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 825 от 13.ХІ.2009 г. по т.д. № 498/ 2009 г. на СГС, с което Комисия за регулиране на съобщенията – [населено място] е осъдена да плати на [фирма] – [населено място] 66 730.84 лв. – възнаграждение по чл. 266 ал. 1 ЗЗД, със законната лихва от 28.ІІ.2008 г. и 6175.29 лв. – обезщетение за забавено плащане, с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Молба – приложение към касационна жалба жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за възможността за усвояване на договорна неустойка за забава. Счита, че приетото от съда, че уговорената неустойка може да се дерогира с волеизявление на неизправната страна, че не я дължи, в който случай не може да се осъществи материалноправното прихващане, като съдилищата приемат вземането на изправната страна за неликвидно, дава възможност на неизправната страна да злоупотребява и да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Жалбоподателят поддържа, че правилното решаване на подобен казус, е в пряка връзка с развитието на правото, като инструмент за превениране на недобросъвестно поведение и установяване на реципрочност в правата и задълженията на страните в гражданския оборот. Иска да се допусне до разглеждане касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр. 59/2008 г., тъй като касационната жалба е от 22.VІ.2010 г. и се прилага §25 от ПЗР на ЗИД на ГПК – Д.в. бр.100/ 21.ХІІ.2010 г.) и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове, въззивният съд е приел, че с Окончателен приемо – предавателен протокол от 6.VІ.2007 г., е установено, че възложената работа е изпълнена от ищеца и приета от ответника, който не е платил сумата 131 232.35 лв., част от която ищецът претендира. За неоснователно е прието възражението на ответника, че не я дължи поради вземане за неустойка за забавено изпълнение, допуснато от ищеца, по съображения, че ответникът не прави, като счита, че са безпредметни, насрещен иск и възражение за прихващане, а поддържа, че претендираното от ищеца вземане за възнаграждение, е погасено чрез извънсъдебно възражение за прихващане с вземане за неустойка за забавено изпълнение. По съображения, че не са налице материалноправните условия за прихващане по чл. 103 ЗЗД, тъй като вземането не е ликвидно, защото ищецът оспорва основателността на начислената от ответника неустойка, поради което извънсъдебното материалноправно изявление за прихващане не е породило действие, съдът е заключил, че не е погасено задължението на ответника за плащане на дължимото възнаграждение, установено със Споразумителния протокол. Като е заключил, че ответникът не прави възражение за прихващане и не предявява насрещен иск за вземането си за неустойка, съдът е приел, че не следва да обсъжда кои са причините за допуснатото забавено изпълнение.
От изложените от жалбоподателя въпроси, с оглед данните по делото и правомощията си ВКС да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото, съгласно т. 1 от ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, може да се посочи разрешеният по делото въпрос: налице ли са условията за прихващане по чл. 103 ЗЗД и ликвидно ли е вземане на възложителя за договорна неустойка за забавено изпълнение, посочена в извънсъдебен споразумителен протокол, която изпълнителят оспорва като недължима.
По въпроса за законоустановените условия на материалното изявление за прихващане по чл. 103 ЗЗД и неговото действие, е налице установена съдебна практика, която е в смисъл, че за да е налице материално изявление за прихващане, трябва да са налице посочените в закона условия, включително вземането да е ликвидно – установено по основание и размер. В съответствие с тази практика се е произнесъл въззивният съд, като е приел, че не са налице условията на извънсъдебно материалноправно изявление за прихващане, направено с Окончателния приемо – предавателен протокол от 6.VІ.2007 г., тъй като изпълнителят е оспорил да дължи неустойка, извънсъдебното материално изявление за прихващане не е породило правно действие и ответникът дължи неизплатеното възнаграждение, посочено в Протокола, което не отпада заради претендирана срещу ищеца неустойка за забавено изпълнение. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Въпросът дали вземането за неустойка е ликвидно, е въпрос, конкретен по делото и не е обусловен само от възражението на ищеца в Протокола, че не я дължи, поради което неоснователно жалбоподателят поддържа, че изпълнителят дерогира неустойката с волеизявление, съставляващо злоупотреба с право. Ответникът може да усвои неустойката, ако са налице условията на чл. 103 ЗЗД, щом като е избрал пътя на материалноправно извънсъдебно прихващане, а не на насрещния иск или на възражение за евентуално съдебно прихващане, в които случаи съдът щеше да се произнесе по въпроса за ликвидността на вземането на ответника за неустойка.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като изискването на закона е кумулативно: разрешеният правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 239 от 13.V.2010 г. по т.д. № 60/ 2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: