1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
гр. София, 15.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 278 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. И. Д. с адрес за призоваване в[населено място] чрез процесуалния му представител адв. С. А. срещу решение № 100/01.12.2009г. по т. дело № 241/2009г. на Б. апелативен съд, търговски състав, с което е потвърдено решение № 19/17.06.2009г. по т. дело № 477/2008г. на Сливенски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. И. Д. срещу [фирма],[населено място] иск за отмяна на взети решения на Общо събрание на дружеството, проведено на 24.06.2008г. като неоснователен и недоказан и ищецът е осъден да заплати на ответника направените разноски в размер 2 000 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касаторът релевира доводи, че въззивният съд е кредитирал показанията на свидетели, които са в пряка и лична зависимост от ответното дружество, за сметка на показанията на останалите свидетели, не е обсъдил задълбочено свидетелските показания, не е обсъдил и приложените писмени доказателства.
Ответникът [фирма],[населено място] чрез процесуалния си представител адв. С. В. П. оспорва касационната жалба и прави възражение за нейната недопустимост поради непосочване конкретно и мотивирано на касационните основания и липса на хипотезите, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, както и евентуално възражение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод, че предявеният иск по чл. 74 ТЗ е неоснователен, въззивният съд е приел, че решенията на общото събрание на съдружниците на [фирма],[населено място] от 24.06.2008г. са законосъобразни и са налице основанията на чл. 126, ал. 3, т. 1-4 ТЗ. Решаващият съдебен състав е констатирал, че на 29.05.2008г. на ищеца е било редовно и лично връчено предупреждение за изключване с нотариална покана, с конкретно посочени основания, същият е поканен да присъства на събранието в законоустановения срок преди деня на провеждането му и събранието е проведено в съответствие с изискванията на закона, при посочения дневен ред, място и час – в[населено място], [улица], ет. 3, ап. 3 от 10 часа. Изложени са съображения, че неприсъствието на ищеца, който е бил редовно поканен, не опорочава процедурата и взетите решения на Общото събрание са законосъобразни и валидни, тъй като са приети с необходимото мнозинство на капитала. По отношение наличието на основанията на чл. 126, ал. 3, т. 1-4 ТЗ е прието, че ищецът в качеството си на лице, упълномощено да извършва действия по управление и стопанисване на собствения на дружеството хотел в к. к. „С. бряг” е задължавал същото, като е получавал стоки от доставчици, чиято стойност не е заплащал; през м. февруари 2008г. ищецът е сключил договор за паричен заем с трето лице, който не е погасен, поради което заемодателят се е снабдил с изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело; ищецът е вземал заеми от касата на дружеството и е теглил суми от банковата сметка за лични нужди, които не е връщал.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Касаторът не е формулирал релевантните материалноправни или процесуалноправни въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, които според твърдението му са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не по отношение на фактите по конкретния спор. Съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалваното решение. Касационният съд не е длъжен да го извежда от изложеното в касационната жалба.
Твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице и поради това, че точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК /чл. 188, ал. 1 и 2 от отменения ГПК/ и при преценка на свидетелските показания да отчете евентуалната заинтересованост на разпитаните свидетели съгласно чл. 172 ГПК /чл. 136 от отменения ГПК/ с оглед всички други данни и доказателства по делото. Обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с установената съдебна практика по посочените правни норми, като въззивният съд е обсъдил в тяхната взаимна връзка събраните гласни и писмени доказателства, извършил е анализ на относимите към спорното право доказателства, касаещи провеждането на процесното общо събрание, включително свидетелските показания съобразно законовите разпоредби и трайната съдебна практика, обсъдил е релевираните своевременно и по предвидените в ГПК и ТЗ ред и срок факти, обстоятелства, възражения и доводи на страните.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поскани и не са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 100 от 01.12.2009г. по т. дело № 241/2009г. на Б. апелативен съд, търговски състав,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.