1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
гр. София, 14.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 57 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. С. М. чрез процесуален представител адв. А. А. Г. срещу определение № 5803 от 14.12.2012г. по ч. т. дело № 2750/2012г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено разпореждане № 49818 от 23.10.2012г. на Варненски районен съд, X. състав, с което е отхвърлено заявление № 26528/18.10.2012г. на А. С. М. от [населено място] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу [фирма], [населено място], представлявано от А. С. М. за сумата от 106 476 лв., представляваща вземане по споразумение от 08.10.2012г. с нотариално заверени подписи на страните, рег. № 10758/08.10.2012г. на нотариус С. Д. № 363 на НК, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане на задължението и направените разноски по делото.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обосновава допускането на касационно обжалване на съдебния акт с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ може ли по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК съдът да се произнася по материалноправен въпрос за нищожност на споразумението, послужило като основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – противоречие с определение № 5164/08.11.2012г. по ч. т. дело № 2719/2012г. на Варненски окръжен съд, постановено между същите страни, с което е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 3 ГПК само въз основа на формална проверка за редовност от външна страна на споразумението относно изискуемостта на вземането;
2/ дали недействителността по чл. 38 ЗЗД е абсолютна или относителна/висяща; прилага ли се разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД по отношение на органното представителство – тези въпроси се решават противоречиво в решение № 176/13.06.2012г. по т. дело № 1078/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 99/01.07.2009г. по т. дело № 713/2008г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 76/17.02.2009г. по гр. дело № 5825/2007г. на ВКС, ГК, III гр. о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Варненски районен съд, въззивният съд е приел, че заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу [фирма] противоречи на закона. Изложени са съображения, че сключеното между А. С. М. като кредитор и [фирма], представлявано от А. С. М., като длъжник споразумение е нищожно на основание чл. 26 във връзка с чл. 38, ал. 1 ЗЗД, тъй като установената в чл. 38, ал. 1 ЗЗД забрана за договаряне сам със себе си намира приложение, както при доброволното представителство, така и при органното представителство на юридическите лица. Решаващият съдебен състав е приел, че за разлика от доброволното представителство, при органното представителство не би могло да се осъществи освобождаване от забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД поради това, че представляван при органното представителство е юридическо лице, което не формира самостоятелна правновалидна воля, а извършва правни действия чрез волеизявления на представителя си.
С разпореждане от 30.01.2013г. на Председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 3/2013г. на ВКС, ОСГТК по два въпроса, вторият от които се отнася до приложимостта на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД към органното представителство на търговските дружества. Поради обстоятелството, че този въпрос е релевантен по смисъла на т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК и решението по тълк. дело № 3/2013г. на ВКС, ОСГТК ще има преюдициално значение по отношение на настоящото дело, производството по частната касационна жалба следва да бъде спряно до приключване на производството по тълк. дело № 3/20123г. на ВКС, ОСГТК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч. т. дело № 57/2013г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение до приключване на производството по тълк. дело № 3/20123г. на ВКС, ОСГТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.