1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.360
София, 09.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 1 577/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Н. Ф. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. П. от САК, срещу определение от 17.12.2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на решение от 14.10.2013 г., постановено по гр. д. № 2 473/2012 г. на СГС, ВК,ІІ – ри А състав и присъждане на съответни разноски в полза на молителя за въззивното производство.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – Б. А. А. от [населено място] е изразил становище за недопустимост на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С атакуваното в настоящото производство определение, Софийски градски съд е оставил без уважение подадената от Ф. молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, тъй като не е представен списък по чл. 80 ГПК до приключване на устните състезания. Като неоснователни въззивният съд е преценил и доводите му за неправилно изчисляване на присъдените съдебни разноски.
Обжалваното определение е правилно.
С решение № ІІ – 78 – 182 от 11.07.2011 г. по гр. д. № 9 217/2011 г. Софийски районен съд е признал за установено, че Б. А. А. дължи на Б. Н. Ф. сумата от 5 800 евро по запис на заповед от 03.06.2009 г. с падеж на предявяване. Със същото са присъдени в полза на ищеца (жалбоподател в настоящото производство) направените от него съдебни разноски в размер на 1 226,20 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. Недоволен от постановения съдебен акт ответникът е депозирал въззивна жалба. С решение от 14.10.2013 г. по гр. д. № 2 473/2012 г. СГС отменя частично първинстанционното решение и отхвърля като неоснователен предявения от Ф. иск за разликата над 790 евро до 5 800 евро и осъжда същият да заплати на А. направените от него разноски както следва: 1 727,58 лв. – в първа инстанция и 1 062,63 лв. за въззивното производство. По делото е постъпила молба с правно основание чл. 248 ГПК, с която частният жалбоподател моли да бъде изменено въззивното решение в частта за разноските, която с определение от 17.12.2013 г. (предмет на настоящото производство) е оставена без уважение.
Отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. И тъй като отговорността е обективна и невиновна дължат се реално направените разноски. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него съдебни разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.
В конкретния случай, предявеният от жалбоподателя иск с уважен изцяло от СРС, с оглед на което ответникът е осъден да му заплати изцяло направените от него разноски в размер на 1 226,20 лв. По повод подадената жалба от А., въззивният съд е отхвърлил като неоснователна претенцията за разликата над 790 евро до пълния размер от 5 800 евро. С решението си СГС е осъдил частния жалбоподател да заплати на ответника разликата от присъдените от първоинстанционния съд и следващите се такива, съобразно уважената част на иска. Със същото са присъдени и разноски в полза на ответника за направените от него разходи във възивната инстанция отново съобразено с уважения размер на иска.
При тези фактически данни, правилно СГС е преизчислил съдебните разноски в зависимост от резултата на постановения от него съдебен акт. Размерът на разноските се преценява от съда при направено възражение за прекомерност. Преценката е винаги конкретна и се извършва от съда с оглед данните по делото, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд по тълк. д. № 6/2012 г. Видно от данните по делото, такава преценка е извършена от съда, който е изложил съображенията си в мотивите на обжалваното определение.
С оглед на изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.12.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 2 473/2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: