О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 786
гр. София,11.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 620 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] бряг чрез процесуалния му представител адв. В. С. Н. срещу определение № 80 от 06.06.2011г. по в. ч. т. дело № 145/2011г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено определение № 231 от 11.04.2011г. по т. дело № 203/2010г. на Плевенски окръжен съд, с което е върната исковата молба срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] и производството по делото е прекратено.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на определението. Поддържа становище, че указанията на съда са изпълнени, като с уточнителна молба от 27.12.2010г. са посочени действието и сделката, които се искат да бъдат обявени за недействителни спрямо ищцовото дружество и които са учредени и извършени след сключване на договора за лизинг от 06.10.2006г., представен е нотариалният акт от 08.04.2008г., с който вторият ответник е придобил собствеността върху процесния имот и с молба е поискано съдът да определи цената на иска по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК поради невъзможност за издаване на удостоверение за данъчна оценка, тъй като имотът не е деклариран. В приложено изложение частният жалбоподател сочи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона: 1/ след като съответната община не може да издаде данъчна оценка на имота поради това, че не е деклариран от ответника, следва ли съдът да изпълни задължението си по чл. 70, ал. 3 ГПК и да определи цената на иска или по тази причина следва да счете исковата молба за нередовна и да я върне; 2/ следва ли съдът да разгледа исковата молба, когато тя формално съдържа всички реквизити по чл. 127 и чл. 128 ГПК.
Ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на Великотърновски апелативен съд е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което частната касационна жалба е процесуално допустима.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството, въззивният съд е приел, че подадената от [фирма] срещу [фирма] и [фирма] искова молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3, 4 и 5 ГПК. След представяне на нотариално заверен договор за продажба на вземане с рег. № 7632/29.08.2006г. на нотариус С. П., заедно с договорна ипотека, учредена от длъжника с нотариален акт № 57, т. І, н. д. № 1169/2005г., съдът е дал указания на ищеца, че следва да уточни искането си, с оглед чл. 135, ал. 3 ЗЗД и поради липсата на изложени обстоятелства за общото намерение за увреждане, но същите не са изпълнени. Изложени са съображения, че увреденият кредитор трябва да предяви отменителния иск срещу длъжника и лицето, с което е договарял, т. е. срещу страните по договорната ипотека, която се иска да бъде обявена за недействителна, а по делото са налице данни за участие в сделката само по отношение на първия ответник. Решаващият съдебен състав е посочил, че ищецът не е изпълнил и указанието на съда да посочи цената на иска с оглед заплащането на държавна такса.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият, посочен от частния жалбоподател, процесуалноправен въпрос би бил релевантен за делото, ако исковата молба отговаряше и на останалите изисквания, визирани в чл. 127, ал. 1 ГПК, и ако исковете по чл. 135 ЗЗД бяха предявени срещу всички задължителни другари. В настоящия случай първоначално с молба вх. № 12153/27.12.2010г. ищецът е уточнил, че сделката, която иска да бъде обявена за недействителна е сключената на 08.11.2006г. с нотариален акт № 251, вх. регистър на Службата по вписванията Червен бряг № 231, персонална партида № 9496 договорна ипотека върху процесния имот, учредена от първия ответник в полза на Първа инвестиционна банка АД, но искът по чл. 135 ЗЗД е предявен само срещу едната страна по договора за ипотека. След представяне на договор за продажба на вземане от 29.08.2006г. и нотариален акт за продажба № 32, том ІІ, рег. № 1568, дело № 232/2008г. от 08.04.2008г., сключен между трето лице и втория ответник, въпреки дадените с определение № 106/15.02.2011г. указания кои сделки и действия иска да бъдат обявени за недействителни, недостатъците на исковата молба не са отстранени. Поради неотстраняване недостатъците на исковата молба и непредявяване на иска срещу всички задължителни другари цената на иска, размерът на държавната такса и как същият следва да бъде определен са без значение.
Не е налице твърдяното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „следва ли съдът да разгледа исковата молба, когато тя формално съдържа всички реквизити по чл. 127 и чл. 128 ГПК”. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, каквито данни в случая липсват. По посочения от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е формирана трайноустановена и непротиворечива практика, съгласно която съдът трябва да разгледа депозираната искова молба, когато са налице необходимите процесуални предпоставки, една от които е исковата молба да отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, а при наличието на недостатъци съдът следва да съобщи на ищеца да отстрани в определен срок допуснатите нередовности, като при неотстраняване на недостатъците исковата молба подлежи на връщане. Посочената съдебна практика не се налага да бъде променяна, нито осъвременявана.
Налице е постоянна съдебна практика и по въпроса за задължителното другарство в процеса по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД на всички страни по сделката, чиято относителна недействителност се иска, с която практика въззивният съд се е съобразил.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Великотърновски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице доказателства, че са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 80 от 06.06.2011г. по в. ч. гр. дело № 145/2011г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: