1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр. София, 08.02.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 599 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. У. като едноличен търговец „Б. инженеринг – Д. У.”,[населено място] срещу решение № 388 от 20.12.2009г. по гр. дело № 558/2008г. на Апелативен съд П., II гр. състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 96/31.03.2008г. по т. № 219/2006г. на П. окръжен съд, търговско отделение, XVII състав, са уважени частично предявените от [фирма],[населено място] срещу Д. П. У. като [фирма],[населено място] искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл. 79, ал.1, пр. последно ЗЗД във връзка с чл. 258 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, като Д. П. У. като [фирма],[населено място] е осъдена да заплати на [фирма],[населено място] суми в размер 51 650 лв. – разходи, необходими за подмяна на деформирани при монтаж стенни панели по договор от 31.03.2005г. за строителна услуга, 861,44 лв. – разноски, необходими за ремонтиране и обработка на корозиралите стенни панели по същия договор, 1 200 лв. – разноски, необходими за отстраняване на некачествено изпълнена фуга на покривните панели, 3 600 лв. – разходи, необходими за направата на връзка между светлопропускливи таванни панели и стенни панели, 6 998,90 лв. – разходи, необходими за монтиране на водобран, 1 059,90 лв. – договорена по раздел ІV, т. 3 от посочения договор неустойка за забавено изпълнение, ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от 08.06.2005г. и сумата 3 756 лв. – разноски пред двете инстанции, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. П. У. като [фирма],[населено място] срещу [фирма],[населено място] насрещни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: 5 162,40 лв. – стойност на допълнително извън договора от 31.03.2005г. доставени и монтирани 478 броя обшивки по фактура № 2765/14.10.2005г., 1 096,98 лв. – уговорена в раздел ІV, т. 4 от договора от 31.03.2005г. неустойка за забава на плащането на сумата 10 969,85 лв. – последните 5% от стойността на договора, 583,90 лв. – обезщетение за забавено плащане върху главницата от 4 302 лв. за периода 14.10.2005г. – 15.11.2006г., законната лихва върху посочените суми, считано от 15.11.2006г. до окончателното им плащане и в частта за разноските.
Касаторът прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК- въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: въпросът за правните поледици на съдопроизводствените действия, извършени след влизане в сила на новия ГПК по отношение на заварените производства; въпросът за приложението на чл. 266, ал. 1 ГПК.
Ответникът [фирма],[населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като ВКС има право да конкретизира и уточни посочените от касатора правни въпроси.
Въззивното решение е постановено по повод подадена на 29.04.2008г. въззивна жалба от ищеца – ответник по насрещната искова молба срещу решение на първоинстанционния съд по искова молба, депозирана на 07.06.2006г., и насрещна искова молба от 15.11.2006г. Във въззивното производство П. апелативен съд е допуснал исканите от въззивника съдебнотехническа и съдебнохимична експертизи и гласни доказателства и след като е обсъдил събраните в двете съдебни производства писмени доказателства, свидетелски показания и заключения на вещи лица, е постановил обжалвания съдебен акт.
Предвид инвокираните от касатора доводи и данните по делото релевантните правни въпроси са процесуални: по реда на отменения или новия ГПК се разглежда възивно дело, образувано по въззивна жалба, подадена след 01.03.2008г. срещу решение на първоинстанционен съд, постановено по искова молба, постъпила преди 01.03.2008г.; допустими ли са доказателства в производство по въззивна жалба, депозирана след 01.03.2008г. срещу решение по искова молба, подадена преди 01.03.2008г. и намира ли приложение чл. 266, ал. 1 ГПК.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
По отношение на релевантните процесуалноправни въпроси е налице трайноустановена съдебна практика на ВКС, съгласно която въззивните дела, образувани по жалби срещу решения, постановени по искови молби, постъпили до влизането в сила на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г./ се разглеждат по реда на отменения ГПК от 1952г. Неяснотата на разпоредбата на § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК /редакция преди ЗИДГПК, ДВ, бр. 50/30.05.2008г./ е отстранена със ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 50/30.05.2008г., в сила от 01.03.2008г. Съгласно редакцията на § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК след изменението с обратно действие по силата на § 48 ПЗР на ЗИДГПК, първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на ГПК, се разглеждат по реда на отменения ГПК за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция. Следователно въззивно дело, образувано по въззивна жалба, подадена след 01.03.2008г. срещу решение на първоинстанционен съд, постановено по искова молба, постъпила преди 01.03.2008г., какъвто е настоящият случай, подлежи на разглеждане по реда на отменения ГПК от 1952г. и разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК от 2007г. не намира приложение.
Въпросът за допустимостта на доказателствата във въззивно производство, образувано по жалба срещу решение по искова молба, подадена преди 01.03.2008г., т. е. за допустимостта на доказателствата във въззивно производство по реда на отменения ГПК от 1952г. е решен[населено място] решение № 1 от 04.01.2001г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, което по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК представлява задължителна съдебна практика. Съгласно т. 6 от посоченото Тълкувателно решение допустими в качеството на нови доказателства по смисъла на чл. 205, ал. 1 ГПК пред въззивната инстанция са не само тези, които се отнасят до новооткрити или новонастъпили обстоятелства, но и тези, които въззивникът е бил в състояние да посочи пред първоинстанционния съд, но не е сторил това, поради виновното си процесуално поведение. Съобразно т. 7 от същото Тълкувателно решение нови доказателства пред въззивния съд могат да се представят от заинтересованата страна и след закритото /разпоредителното/ и първото по делото заседание, не само при обективна невъзможност за своевременното им представяне, защото се отнасят до новооткрити или новонастъпили обстоятелства, но и когато непредставянето им се дължи на небрежното й процесуално поведение, щом като те са от съществено значение за изхода на делото. Като е допуснал исканите от въззивника доказателства, преценявайки тяхната относимост, необходимост и допустимост, въззивният съд е процедирал съобразно закона и задължителната съдебна практика, която не се налага да бъде ревизирана.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на П. апелативен съд. С оглед изхода на делото направените от касатора разноски за производството по касационната жалба остават в негова тежест. Разноски на ответника не се дължат, тъй като такива не са направени в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 388 от 20.12.2009г. по гр. дело № 558/2008г. на Апелативен съд П., II гр. състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.