1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
гр. София, 23.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3757 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника В. М. Т. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ц. М. срещу решение № 336 от 25.06.2013г. по т. дело № 360/2013г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение /поправено с решение № 1575 от 17.07.2013г. по същото дело/, с което е потвърдено решение № 168 от 12.12.2012г. по т. дело № 92/2012г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която ответникът В. М. Т. като [фирма], [населено място] е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] сумата 177 422,71 лв., представляваща частична стойност на доставени лекарствени продукти, консумативи, санитарно-хигиенни материали и други стоки по 217 броя фактури, подробно изброени в исковата молба, законната лихва върху сумата, считано от 27.04.2012г. до окончателното й плащане, сумата 743,91 лв. – лихва за забава от падежа по всяка отделна фактура до 27.04.2012г. и сумата 5 254 лв. /поправена на 25 254 лв./ – разноски за първоинстанционното производство, и след частична отмяна на първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 55 819,20 лв., представляваща общо обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода до 27.04.2012г., както и са присъдени разноски за въззивното производство в размер 15 855,84 лв. С посочената касационна жалба се обжалва и решение № 1575 от 17.07.2013г. по т. дело № 360/2013г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 336 от 25.06.2013г. по същото дело като вместо сумата „5 254 лв. разноски по делото” се чете „25 254 лв. разноски по делото”.
Касаторът прави оплакване за неправилност на решенията на въззивния съд поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивните съдебни актове на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като поддържа становище, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Относно основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд е приел за основателни исковите претенции без да са установени трайни търговски отношения и сключени сделки по търговски продажби между страните, като липсват доказани съвпадащи насрещни волеизявления на надлежни представители на двамата търговци относно съществените условия на всяка продажба – вещ и цена, както и по делото не е установено, че за ищеца като купувач е налице разрешителен режим, позволяващ да закупува на едро и съответно да продава процесните лекарствени продукти.
По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд не е съобразил нарушенията на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, като съществени и по този начин е нарушил основния принцип, че никой не може да извлича изгодни за себе си факти и обстоятелства от собственото си противопроцесуално поведение. Според касатора, предвид липсата на съдебна практика, следва да се допусне касационно обжалване на решението на въззивната инстанция по следните въпроси: „При неизпълнение на императивно въздигнати процесуални задължения на страната, следва ли същата да извлича изгодни за себе си факти и обстоятелства от собственото си противопроцесуално поведение, както и когато е неглижирано противопроцесуалното поведение на ищеца, следва ли това противопроцесуално поведение да бъде санирано от съда без да са налице процесуалните предпоставки за това – да се навеждат нови факти и обстоятелства и да се допускат доказателствени искания в хода на съдебното производство, без обаче да са наведени причини за тяхното несвоевременно посочване и представяне?”
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Методи Б. оспорва касационната жалба, прави възражение за нейната недопустимост поради неотстраняване на нередовностите в предоставения срок – касаторът не е представил решенията, на които се позовава в изложението си по чл. 280 ГПК. Ответникът релевира и възражения за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение поради липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради това, че касаторът не е формулирал правен въпрос, а е изложил твърдения, касаещи фактически обстоятелства по делото, не е посочил съдебните решения по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, а относно т. 3 ГПК счита, че касаторът не е посочил кои норми не са ясни и/или непълни и в какво се състои тази неяснота или непълнота.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и инвокираните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК. Възражението на ответника за недопустимост на касационната жалба поради неотстраняване на нередовностите в предоставения срок – непредставяне на решенията, на които се позовава в изложението си по чл. 280 ГПК, е неоснователно. Необходимостта от представяне на съдебни решения за установяване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и дали същите са представени са въпроси, относими към преценката на наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да направи извод за основателност на иска по чл. 327, ал. 1 ТЗ, въззивният съд е приел за доказани твърдените от ищцовото дружество факти и дължимостта на цената на доставената, но неплатена от купувача стока. Решаващият съдебен състав се е аргументирал със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, установяващо след проверка в НАП, че ответникът е включил 102 бр. фактури в дневниците за покупки и подаваните от него месечни справки – декларации по ЗДДС, както и с процесуалното поведение на ответника: първоначално ответникът е направил възражения, че не е сключвал никакви договори, не е подписвал нищо и не е получавал никаква стока, които възражения са документално опровергани от заключението на съдебно-счетоводната експертиза; въпреки определенията от 18.09.2012г. и 16.10.2012г. ответникът не е предоставил на експертизата никаква счетоводна и търговска документация, нито имената на наетите при него лица, за да може да се установи кой е подписвал част от фактурите. Поради извършеното от ответника процесуално възпрепятстване на исканото от ищеца и допуснато от съда доказване на основание чл. 161 ГПК, предвид редовното водене на търговските и счетоводните книги на ищеца, установено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза съгласно чл. 55 ТЗ и липсата на доказателства за плащане на цената на стоките, въззивната инстанция е приела за доказани фактите, твърдени от продавача, и е направила извод за основателност на иска и правилност на първоинстанционното решение.
Относно обезщетението за забава в размер на законната лихва въззивният съд е изложил съображения, че при непогасена главница обезщетението е дължимо за всеки ден забава и при подадена искова молба на 27.04.2012г. последният ден, който предхожда неизтекъл срок по чл. 111, б. „б” ЗЗД, е 27.04.2009г., за който период е претендирано и обезщетението.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантните материалноправни и процесуалноправни въпрос, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, за които твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и се решават противоречиво от съдилищата, т. е. по отношение на които поддържа допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Направените в касационната жалба и изложението към нея оплаквания, че въззивният съд е приел за основателни исковите претенции без да са установени трайни търговски отношения и сключени сделки по търговски продажби между страните, като липсват доказани съвпадащи насрещни волеизявления на надлежни представители на двамата търговци относно съществените условия на всяка продажба – вещ и цена, както и по делото не е установено, че за ищеца като купувач е налице разрешителен режим, позволяващ да закупува на едро и съответно да продава процесните лекарствени продукти, представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и в този смисъл са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Дали са налице трайни търговски отношения между страните и дали по делото е доказано съвпадане на насрещни волеизявления на съконтрахентите относно съществените условия на продажбите зависи от събраните по делото доказателства и приетите за установени факти съобразно правилата на ГПК.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Първата част от формулирания от касатора процесуалноправен въпрос „при неизпълнение на императивно въздигнати процесуални задължения на страната, следва ли същата да извлича изгодни за себе си факти и обстоятелства от собственото си противопроцесуално поведение” с оглед мотивите на въззивното решение и данните по делото се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 161 ГПК. Относно този въпрос не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбата на чл. 161 ГПК е ясна и непротиворечива. Възможността за съда да приеме за установени неизгодни за страната факти и да направи определени доказателствени изводи в случаите, когато страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателствени средства, не се разглежда противоречиво в съдебната практика. Правото на съда да приложи последиците от възпрепятстване на доказването съгласно чл. 161 ГПК е в рамките на неговата правораздавателна власт и зависи от конкретните обстоятелства по делото, които се преценяват при разрешаване на материалноправния спор по същество. Дали ответникът по исковата молба е създал пречки за събиране на допуснатите доказателства и в този смисъл дали правилно е приложена разпоредбата на чл. 161 ГПК е в зависимост от допуснатите и събрани доказателства и от действията, респективно бездействията на страните в процеса. Поради това, че посочените въпроси се отнасят до правилността на въззивното решение, същите подлежат на проверка в производството по чл. 290 ГПК, но не и в производството по допускане на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК.
Втората част на формулирания от касатора процесуалноправен въпрос „когато е неглижирано противопроцесуалното поведение на ищеца, следва ли това противопроцесуално поведение да бъде санирано от съда без да са налице процесуалните предпоставки за това – да се навеждат нови факти и обстоятелства и да се допускат доказателствени искания в хода на съдебното производство, без обаче да са наведени причини за тяхното несвоевременно посочване и представяне” е ирелевантен, тъй като, от една страна, същият не е обусловил решаващата воля на въззивната инстанция, а от друга страна допуснатите и събрани в първоинстанционното производство доказателства са поискани своевременно в предвидените в ГПК срокове, нови факти и обстоятелства и нови доказателства по смисъла на чл. 147 ГПК не са релевирани и не са представени, нито такива са твърдени и събирани във въззивното производство.
Решение № 1575 от 17.07.2013г. по т. дело № 360/2013г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 336 от 25.06.2013г. по същото дело, не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради това, че касаторът не е изложил никакви материалноправни или процесуалноправни въпроси, релевантни за спора относно явната фактическа грешка.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решенията на Пловдивски апелативен съд не са налице. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Касаторът трябва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените от последния разноски за касационното производство в размер общо 4 619,05 лв., от които 4 617 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение и 2,05 лв. – платена в брой такса за кореспондентска /пощенска/ пратка за изпращане по пощата на отговора на касационната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 336 от 25.06.2013г. и решение № 1575 от 17.07.2013г., двете по т. дело № 360/2013г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА В. М. Т. с ЕГН [ЕГН] като [фирма], [населено място] 4490, [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място] 9020, район М.,[жк], [улица], сграда на „Медицински център М. В.”, ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 619,05 лв. /четири хиляди шестстотин и деветнадесет лева и пет стотинки/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.