2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
гр. С., 28.03.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 255 по описа за 2011г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма],[населено място] срещу решение от 29.11.2010г. по в. гр. дело № 612/2010г. на Кюстендилски окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение от 14.06.2010г. по гр. дело № 937/2009г. на Кюстендилски районен съд. С първоинстанционния съдебен акт е признато за установено, че [община] баня не дължи на [фирма],[населено място] сумата в размер 4 363,38 лв. – по посочени шест броя фактури, за която сума е издаден изпълнителен лист по гр. дело № 1651/2004г. на Районен съд Дупница на основание чл. 237, б. „к” ГПК /отм./., и ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер 174,45 лв.
Касаторът прави оплакване за незаконосъобразност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпрос в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът моли решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът [община] баня,[населено място] баня оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение по същество. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Съобразно посочената императивна разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и с него е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск за сумата 4 363,38 лв. Предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване. Касационната жалба е подадена на 04.01.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма],[населено място] срещу решение от 29.11.2010г. по в. гр. дело № 612/2010г. на Кюстендилски окръжен съд, гражданска колегия,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.