5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 2311/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
гр.София, 23.01.2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 2311/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Т.С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав, постановено на 04.12.2012 год. по гр.дело № 1925/2012 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 29.11.2011 год. по гр.дело № 23337/2011 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма], [населено място] и Л. В. Д. от [населено място] иск по чл.422 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат сумата 26 756,84 евро по издадената в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417, т.9 ГПК по ч.гр.дело № 53993/2010 год. на СРС въз основа на издадени от ответното дружество на 30.04.2009 год. десет броя записи на заповед, авалирани от лицето Л.Д. за различни по размер суми, чийто общ сбор е 26 756,84 евро.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че при редовен запис на заповед, съдържащ необходимите реквизити, кредиторът има право да реализира вземането си само въз основа на ценната книга без да е необходимо да доказва причините за издаването му, наличие на каузално правоотношение и изпълнението по него, за които обстоятелства доказателствената тежест носи длъжника – ответник по предявения иск.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по поставените правни въпроси, които обобщени се свеждат до следното: подлежи ли на изследване в производството по чл.422 ГПК наличието на каузално правоотношение при редовен от външна страна запис на заповед и как се разпределя тежестта на доказване между страните в процеса при установяване на каузалната сделка, послужила като основание за издаването му и чието изпълнение обезпечава записът на заповед. Навежда доводи за наличие на противоречива съдебна практика по така поставените въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, позовавайки се на цитираните в жалбата р.№ 103/24.06.2009 год. по т.дело № 717/2008 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и определение № 762/02.12.2009 год. по т.дело № 727/2009 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Ответниците по касационната жалба не изразяват становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното отхвърлително решение, като е направил извода за неоснователност на предявеният установителен иск по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на сумата 26 765,84 евро по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на десет броя записи на заповед с издател ответното Е., авалирани от втория ответник Л. Д.. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал съдът е приел, че независимо от абстрактния характер на всеки от представените записи на заповед, които са редовни от външна страна менителнични документи и съдържат необходимите реквизити, предвид направените възражения от ответниците, ищецът не доказва наличието на вземане по каузална сделка, чието изпълнение обезпечават процесните записи на заповед, позовавайки се единствено на абстрактната сделка, с която обосновава дължимостта на сумите.
При тези данни поставеният от касатора материалноправен въпрос подлежи ли на изследване връзката с каузалната сделка при редовен от външна страна менителничен ефект е релевантен за изхода на делото. По отношение на този въпрос, обаче, не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че независимо от абстрактния характер на записа на заповед, при възникнал спор и направено възражение от страна на издателя е необходимо да се установи наличие на каузалното правоотношение, респ. съществуването на основното вземане, което записът на заповед обезпечава. В тази връзка, след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество проверява фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнението на задълженията по каузалната сделка, съответно – дали вземането по тази сделка съществува. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК р.№ 113/04.10.2010 год. по т.дело № 1074/2009 год. на ВКС, ТК, І т.о.; р.№ 102/25.07.2011 год. по т.дело № 672/2010 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., които съгласно т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС са задължителни за долустоящите съдебни инстанции. В случая, с оглед данните по делото, обжалваното решение е постановено в съответствие с цитираната съдебна практика.
Съгласно константната практика на ВКС относно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса, независимо от процесуалното си качество /ответник по отрицателен установителен иск по чл.254 от отменения ГПК от 1952 год. или ищец по предявения положителен установителен иск по чл.422 от сега действуващия ГПК/ кредиторът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, за обезпечаването на което е издаден процесния запис на заповед, а длъжникът да докаже възраженията си – абсолютни /срещу формата и съдържанието на записа на заповед/ или лични – основани на отношенията с кредитора, включително липсата на задължения или погасяването им. В този смисъл са р.№ 102/25.07.2011 год. по т.дело № 672/2010 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; р.№ 149/05.11.2010 год. по т.дело № 49/2010 год. на ВКС, ТК, І т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. Въззивният съд се е съобразил с цитираната съдебна практика. По конкретното дело кредиторът не е доказал наличието на задължение по каузална сделка, чието изпълнение обезпечават процесните 10 броя записи на заповед, послужили като основание за издаването на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.9 ГПК. Към момента на издаване на заповедта не се установява и дължимо вземане по сключените между двете търговски дружества лизингови договори от 30.04.2009 год./по които срокът за изплащане на лизинговите вноски е 36 месеца съгласно погасителния план – т.е. крайният срок е 30.04.2012 год. и падежът на по-голямата част от тях към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 09.11.2010 год. все още не е настъпил/. Ищецът не представя доказателства за дължими вземания от неизплатени лизингови вноски и техният размер към датата на заявлението, нито твърди, че процесните записи на заповед обезпечават вземания по тези договори.
Що се отнася до оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност, както и за преценката от съда на фактическия и доказателствен материал по конкретното дело, същите са относими към правилността на постановения съдебен акт и представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, постановено на 04.12.2012 год. по гр.дело № 1925/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ