4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
С., 10.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 707/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №383 от 12.03.2012 г. по гр.д.№3868/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 4710 от 03.08.2011 г. по гр.д. № 243/ 2008 г. на СГС, с което [фирма] – [населено място] е осъдено на основание чл. 226 ал. 1 КЗ да плати на М. П. К. и на А. П. К. – по 100 000 лв. – обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на майка им З. М. Б., загинала при ПТП на 19.11.2007 г. в Румъния, причинено от водач на л.а. ”Мерцедес 200 Д” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на П. Х. Л., застрахован по риска ”гражданска отговорност” при ответника, включително и за територията на Република Румъния по издаден сертификат тип „зелена карта”, обжалвано с въззивна жалба от ответника в частта, с която е уважен иска за 50 000 лв. на първия ищец и изцяло е уважен иска на втория ищец. В Изложение на основанията по чл. 280 ГПК жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса: може ли само въз основа на свидетелски показания съдът да направи извод за болките и страданията, които търпи лице, страдащо от заболяване, довело до поставянето му под пълно запрещение. Поддържа, че преценката на индивидуалното състояние на лицето и на неговите възприятия спрямо заобикалящата го среда и лица, следва да се направи въз основа на специалните знания, предоставени от медицинска експертиза и счита, че неоснователно въззивният съд е приел, че такова възражение е направил несвоевременно, а ищецът следва да докаже исковата си претенция, съгласно чл. 154 ал.1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – М. П. К. – от [населено място] и А. П. К., поставен под пълно запрещение, действащ чрез настойника си П. К. – от [населено място], по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени исковете на всеки от ищците по чл. 226 ал. 1 КЗ за по 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от загубата на майка им, загинала при ПТП, причинено от водач, застрахован при ответника по риска ”гражданска отговорност”, обжалвано от ответника за 50 000 лв. по иска на М. и изцяло по иска на А., съдът е преценил обстоятелствата от значение за делото: лишаването на децата от основната морална и материална опора – майка им, която сама е полагала ежедневните грижи за тях (бракът й с баща им е бил прекратен поради развод), загубата на децата на най – близкия човек, която е разрушила семейството, което са имали, и която е оставила трайна последица в неукрепналата им психика (съответно на 16 и на 14 години), настъпилата неочаквана смърт на майката, която е била в млада възраст(38 г. и трудоспособна). Като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е уважен искът за неимуществени вреди 50 000 лв. за ищеца М.. По спорния между страните въпрос за обезщетението, претендирано от ищеца А. и може ли да търпи неимуществени вреди поради това, че страда от церебрална кома от претърпяна през 2000 г. пътно-транспортна злополука, за което е поставен под пълно запрещение, съдът е посочил, че възражението на ответника за обема на евентуалните морални вреди и че обемът следва да се установи със специални знания (медицински експертизи), е преклудирано, тъй като се прави в писмената защита. Съдът въз основа на събраните гласни доказателства за установения близък контакт между А. и майка му – най-близкия му човек, който ежедневно се е грижел за него, за това, че я търси и усеща липсата й и прави опити да попита за нея, че до 10-годишната си възраст А. е имал нормална психика и общуване с майка си, а след претърпяната травма той познава само най-близките си хора именно на база възприятията си до този момент, съдът е направил извода, че независимо от нарушената си психика, А. изпитва емоции и страдание и че не може да му се отрече възможността да търпи неимуществени вреди.
По изложения от жалбоподателя въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК на решението в частта, с която е уважен искът по чл. 226 ал. 1 КЗ за ищеца А., по който въпрос жалбоподателят не излага съображения, обосноваващи основателността на поддържаното основание. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Въпросът, който поставя жалбоподателят, цели да обоснове твърдението му за допуснати от въззивния съд нарушения при разпределяне на доказателствената тежест, твърдения за приети за доказани факти и обстоятелства, за които не са събрани надлежни доказателства, както и оплакване за неправилност на правните изводи, което съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Този въпрос е относим към предмета на делото, но пряко е свързан с правилността на обжалваното решение и отговорът му е обусловен от доказателствата и преценката им от въззивния съд. Въпросът търпи ли ищецът А. неимуществени вреди от загубата на майка си – единствен негов близък човек, осъществявал ежедневен контакт и грижи, специфични с оглед неговото увреждане, е конкретен за делото и отговорът му зависи от установената фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства, а дали са правилни изводите, до които решаващият съд е стигнал по този въпрос, не може да се проверява в производството по чл. 288 ГПК, тъй като това е предмет на касационния контрол и не обосновава искане за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят не излага съображения защо поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Това основание не е налице, тъй като разрешеният от съда правен въпрос няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, въпросът е специфичен с оглед данните по конкретното дело и обуславя решаващата воля на съда, разглеждащ спора. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 383 от 12.03.2012 г. по гр.д. № 3868/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на М. П. К. – от [населено място] 6000 лв. – разноски за касационното производство и на А. П. К., поставен под пълно запрещение, действащ чрез законния си настойник – баща – П. А. К. – от [населено място] 6000 лв. – разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: