1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
гр. София, 22.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 280 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Г. срещу решение № 201 от 26.11.2010г. по в. т. дело № 487/2010г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено решение № 324 от 29.06.2010г. по т. дело № 1277/2009г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 във връзка с чл. 87, ал. 1 и чл. 88, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата 179 160 евро, представляваща платени 80% от цената по сключен между страните предварителен договор № 47 от 04.09.2007г. за продажба на недвижим имот в строеж, поради отпадане на основанието за даването, предвид развалянето на договора от страна на купувача, както и с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 33 592,50 евро, представляваща общия размер на договорената между страните в чл. 10 от предварителния договор неустойка в размер 15% от общо договорената продажна цена от 223 950 евро, като неоснователни и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 11 606,40 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В писмено изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със съдебната практика и практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като касаят съществени и често срещани спорове, чието еднакво разрешаване е от съществено значение за гражданския и търговския оборот:
1/ В противоречие със съдебната практика /решение № 150/22.11.2010г. по в. гр. дело № 470/2010г. на Варненски апелативен съд, решение от 17.08.2006г. по гр. дело № 871/2004г. на Кюстендилски окръжен съд, решение № 1574/07.01.2004г. по гр. дело № 361/2003г. на ВКС, ТК, решение № 277/02.03.2000г. по гр. дело № 1350/1999г. на ВКС/ съдът е квалифицирал погрешно предмета на процесния договор като договор за изработка по чл. 258 ЗЗД и е пренебрегнал действителния му характер на предварителен договор за покупко-продажба;
2/ В противоречие с трайната практика на ВКС /решение № 614/05.04.2002г. по гр. дело № 1720/2001г. на ВКС, IV г. о./ и при грубо нарушение на материалния закон въззивният съд е направил извод, че подписаната от пълномощника на ищеца декларация обвързва валидно ищеца и че мнимият пълномощник е извършил правните действия по пълномощие;
3/ Незаконосъобразен и необоснован е изводът, че в дадения допълнителен 30-дневен срок ответното дружество е изразило готовност да престира по договора, изпращайки покана до ищеца. Становището, че готовността за престация е отправена на адрес, който страната сама е посочила, противоречи на установените по договора доказателства, на договора, на нормативната уредба /чл. 50, ал. 1 ГПК, чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 9 и чл. 20а ЗЗД/ и трайната съдебна практика /решение № 68/08.04.1999г. по гр. дело № 185/1998г. на ВКС, 5-членен състав, определение № 247/01.04.2010г. по ч. т. дело № 216/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 289/07.10.2008г. по т. дело № 279/2008г. на ВКС, ТК, II т. о./, съгласно която надлежното уведомяване и призоваване на юридически лица се извършва чрез връчване на съобщения и призовки в канцеларията им, като се посочва името и длъжността на получателя.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Релевира доводи, че касаторът неправилно е квалифицирал основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК вместо по т. 2. Според ответника решението не противоречи на съдебната практика и в съответствие с нея въззивният съд е направил извод, че договорът има комплексен характер и съдържа елементи на предварителен договор за продажба и договор за изработка. По отношение на втория правен въпрос излага съображения, че посоченото от касатора решение № 614/05.04.2002г. по гр. дело № 1720/2001г. на ВКС, IV г. о. е неотносимо, тъй като касае упълномощаване при действието на ЗСГ /отм./. Цитираните от касатора съдебни актове по третия правен въпрос също са неотносими, поради това, че касаят връчването на съобщения на юридически лица в различни хипотези по реда на отменения и сега действащия ГПК, каквото призоваване по делото няма и уговореният в договора ред за връчване на съобщения е спазен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че между страните е възникнало правоотношение по договор, който съдържа елементи на предварителен договор за продажба и на договор за изработка, съгласно който ответникът по исковата молба се е задължил да прехвърли право на собственост върху идеални части от урегулиран парцел и вещно право на строеж на два обекта – магазини, както и да ги построи. Прехвърлянето на собствеността е договорено да се извърши след като сградата бъде пусната в експлоатация и ищецът плати изцяло цената. Решаващият съдебен състав е приел за неоснователен доводът на ищеца за наличие на трансформация от договор за изработка в договор за покупко-продажба на построените обекти.
Въззивната инстанция е констатирала, че в отговор на изпратената на 27.07.2009г. от ищеца нотариална покана, получена от ответника на 29.07.2009г., последният в предоставения му 30-дневен срок за изпълнение е изразил готовност да престира с писмо изх. № 522/26.08.2009г., което ищецът е отказал да получи. Приела е за неоснователни доводите на ищцовото дружество за нередовно връчване на писмото на адрес [улица] вместо на адреса по договора [улица], ап. 6, тъй като ищецът сам го е посочил като адрес за кореспонденция в писмо от 28.05.2009г. и факс, представени в първоинстанционното производство. Поради изразената от ответника готовност за престиране на изпълнението съдебният състав е направил извод, че за ищеца не се е породило правото за разваляне на договора.
Доводите на ищеца, че предложената от ищеца престация е различна от договорената, са приети за недоказани. Различието в номерацията на обектите е резултат от промяна в архитектурния проект, която е одобрена от представител на ищеца, включително и е направено признание за съгласуване на промените в изпратен факс от управителя.
Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че след като ищецът е одобрил промените в архитектурния проект съгласно чл. 264 ЗЗД е длъжен да приеме изработеното, а разваляне на договора е допустимо само при условията на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, когато отклонението е толкова съществено, че е негодно за неговото договорно или обикновено предназначение. Поради липсата на един от елементите на фактическия състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД /разваляне на договора/ въззивният съд е направил извод за неоснователност на иска за връщане на даденото на отпаднало основание. С оглед изхода на делото по основния иск, е приет за неоснователен и искът за неустойка по чл. 92 ЗЗД във връзка с чл. 10 от договора.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросът за характера на сключения между страните договор е релевантен за спора, но по отношение на него не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Налице е трайноустановена съдебна практика на ВКС /решение № 219 от 21.02.2000г. по гр. д. № 1276/1999г. на ВКС, решение № 1035 от 27.06.2003г. по гр. д. № 1808/2002г. на ВКС, V г. о., решение № 481 от 29.05.2009г. по гр. д. № 5965/2007г., II г. о. на ВКС, ГК/, съгласно която предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж, с който продавачът се задължава да построи, продаде и прехвърли в собственост на купувача определен недвижим имот срещу задължението на купувача да заплати определена цена, има смесен характер с елементи на договор за изработка и предварителен договор за продажба. Основният критерий за разграничаване на двата вида договори е предметът на задължението. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна срещу заплащане на възнаграждение. С договора за покупко-продажба продавачът се задължава да прехвърли собствеността върху обекта на купувача срещу запращане на определена цена. Когато в договора страните са уговорили построяване на имот и бъдещо прехвърляне на собствеността върху построения обект в полза на възложителя, е налице договор със смесен характер – за изработка и предварителен договор за продажба на недвижим имот. В настоящия случай със сключения между страните договор ответникът се е задължил да построи, продаде и прехвърли собствеността върху два магазина на ищеца срещу задължението на последния да заплати определена сума, включваща стойността на правото на строеж, на идеалните части от земята и на строителната услуга по изграждане и завършване на обектите. Като е приел, че между страните е възникнало правоотношение по договор, който съдържа елементи на предварителен договор за продажба и на договор за изработка, и е приложил разпоредбите на чл. 264 и чл. 265, ал. 2 ЗЗД, решаващият съдебен състав не се е отклонил от трайната съдебна практика.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Цитираните от касатора решение № 1574/07.01.2004г. по гр. дело № 361/2003г. на ВКС, ТК и решение № 277/02.03.2000г. по гр. дело № 1350/1999г. на ВКС не съдържат противоречиво решаване на въпроса за характера на сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж, а относно решение № 150/22.11.2010г. по в. гр. дело № 470/2010г. на Варненски апелативен съд и решение от 17.08.2006г. по гр. дело № 871/2004г. на Кюстендилски окръжен съд не са налице данни, че са влезли в сила.
По останалите два пункта в изложението към касационната жалба не са изпълнени изискванията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. В настоящия случай касаторът не е посочил кои според него са материалноправните и процесуалноправни въпроси, от които зависи изходът на спора и които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с изключение на въпроса за характера на сключения между страните договор.
Направените от касатора оплаквания, че в противоречие с трайната практика на ВКС и при грубо нарушение на материалния закон въззивният съд е направил извод, че подписаната от пълномощника на ищеца декларация обвързва валидно ищеца и че мнимият пълномощник е извършил правните действия по пълномощие, както и оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на извода, че в дадения допълнителен 30-дневен срок ответното дружество е изразило готовност да престира по договора, изпращайки покана до ищеца, поради това, че готовността за престация е отправена на адрес, който страната сама е посочила, представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
От друга страна, въззивният съд е приел, че с писмо изх. № 522/26.08.2009г., изпратено на адрес [населено място], [улица], посочен от ищеца като адрес за кореспонденция в писмо от 28.05.2009г. и факс, ответното дружество е изразило готовност да престира, а относно различието в номерацията на обектите е изложил съображения, че е резултат от промяна в архитектурния проект, която е одобрена от представител на ищеца, включително и е направено признание за съгласуване на промените в изпратен факс от управителя на ищцовото дружество. Доколко констатациите, че адресът в [населено място], [улица] е посочен като адрес за кореспонденция, че промяната в архитектурния проект е одобрена от представител на ищеца и че промените са признати и от управителя на ищцовото дружество във факс, съответстват на представените доказателства и са съобразени с правилата на логическото мислене, е въпрос на обоснованост, респективно необоснованост на обжалвания съдебен акт, т. е. представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Позоваването на противоречие относно изискването за надлежно уведомяване на юридическото лице чрез връчване на съобщения в канцеларията му, като се посочват името и длъжността на получателя, на съдебната практика, обективирана в решение № 68/08.04.1999г. по гр. дело № 185/1998г. на ВКС, 5-членен състав, определение № 247/01.04.2010г. по ч. т. дело № 216/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 289/07.10.2008г. по т. дело № 279/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., е неоснователно, тъй като цитираните съдебни актове са неотносими към спора. В същите въпросът за призоваването и връчването на съобщения се отнася до призоваване и връчване на съобщения от съда на страните в конкретните искови производства, но не и до връчване на съобщения между страните по една сделка с оглед изпълнение на възникнали договорни задължения. Следователно не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Относно характера на договора, с който едната страна се задължава да построи, продаде и прехвърли собствеността върху недвижими имоти на другата страна срещу задължението на последната да заплати определена сума, включваща стойността на правото на строеж, на идеалните части от земята и на строителната услуга по изграждане и завършване на обектите, както и относно правните действия на пълномощника в обема на представителната власт е налице трайна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна. Правилността на приетото от въззивната инстанция, че промяната в архитектурния проект е одобрена от представител на ищеца, упълномощен с конкретно пълномощно, както и че признание за съгласуване на промените се съдържа във факс на управителя на ищцовото дружество, е въпрос по същество, а не въпрос по допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдяните от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани с отговора на касационната жалба и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 201 от 26.11.2010г. по в. т. дело № 487/2010г. на Апелативен съд В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.