1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 987
София, 12.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 480/2010 г.
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба от С. П. Л. от [населено място], срещу определение № 819 от 18.03.2010 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 698/2010 г. Със същото се обезсилва определение на Районен съд р. П. от 11.12.2009 г. по гр. д. № 1 118/2007 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното на 28.01.2008 г. решение по същото дело в частта за разноските и за присъждане на възнаграждение за участието му в производството като служебен защитник и се оставя без разглеждане същата.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Приложено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което са наведени доводи за наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответниците по частната жалба не ангажират становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
С обжалваното определение ПОС е обезсилил определение на Районен съд р. П. от 11.12.2009 г. по гр. д. № 1 118/2007 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното на 28.01.2008 г. решение по същото дело в частта за разноските и за присъждане на възнаграждение за участието му в производството като служебен защитник и се оставя без разглеждане същата. Въззивния съд е приел, че молбата е подадената извън срока по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.), с оглед на което се явява процесуално недопустима.
Обжалваното определение е правилно.
Производството по гр. д. № 1 118/2007 г. пред Районен съд [населено място] е образувано по искова молба от С. Д. С. от [населено място] срещу П. „Роза” [населено място] и К. В. М. от [населено място]. Ищецът претендира заплащане на възнаграждение за работата му като председател на кооперацията в размер на 3 000 лв., както и обезщетение за забавено изпълнение. В хода на производството същият е отеглил претенцията си към втория ответник по отношение на когото делото е прекратено с определение от 04.05.2007 г. С определение от 15.06.2007 г. на осн. чл. 16 , ал. 6 ГПК (отм.) е назначил особен представител на П. „Роза” – адв. С. П. Л. от ПАК. С решение № 5 от 28.01.2008 г. ПРС се е произнесъл по предявените искове. Същото е обжалвано пред ПОС, който с решение № 774 от 11.05.2009 г. по в. гр. д. № 1 71/2008 г. го отменя частично. Постъпила е молба от служебния защитник (жалбоподател в настоящото производство) с искане да му бъде определено възнаграждение. С определение № 1 441/27.05.2011 г. ПОС е изменил въззивното решение като е присъдил вазнаграждение на адв. Л. в размер на 100 лв. Този съдебен акт е изменен в частта, относно определения размер на дължимото възнаграждение, като е определен общо на 450 лв. (с определение № 642/16.11.2009 г. на ВКС, ТК, І отд. по ч. т. д. № 609/2009 г.).
На 10.12.2009 г. в РС [населено място] е постъпила молба от служебния защитник, с която иска да му се определи адвокатско възнаграждение за участието му в първоинстанционното производство. С определение от 11. 12.2009 г. по гр. д. № 1 118/2007 г. на осн. чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) молбата е оставена без уважение. Съдът е приел, че същата е неоснователна, с оглед на определения от ВКС размер на възнаграждението – 450 лв. Този съдебен акт е обжалван пред ОС [населено място], който с определение № 819/18.03.2010г. по ч. гр. д. № 698/2010 г. (предмет на настоящото производство) го обезсилва, тъй като молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена извън срока по чл. 192, ал. 4 от ГПК (отм.), което е обусловило процесуалната й недопустимост.
Съгласно чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) в срок от два месеца след влизане в сила на решението съдът по свой почин или по искане на страните може да измени постановеното решение в частта му за разноските. Първоинстанционното решение е обжалвано в отхвърлителна му част пред ПОС. В необжалваната му част същото е влязло в сила през 2008 г. С решение от 11.05.2009 г. ПОС е отменил частично решението на ПРС, изменено в частта за разноските с определение № 1 441/27.05.2009 г., което е обжалвано пред ВКС и също е изменено в частта относно определения размер на адвокатското възнаграждение. С оглед съобщенията за връчване на въззивното решение, същото е влязло в сила през м. юли 2009 г. Видно от данните по делото, молбата на жалбоподателя за изменение на първоинстанционното решение е постъпила на 10.12.2009 г., т.е. след изтичане на двумесечния срок от влизане в сила на решението. С изтичането на срока по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) се преклудира правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските. Подадената молба се явява процесуално недопустима, с оглед на което правилно ПОС е обезсилил определението на РС [населено място], с което е оставена същата без уважение.
При тези фактически данни, определение № 819 от 18.03.2010 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 698/2010 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА № 819 от 18.03.2010 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 698/2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: