2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
С., 31.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2190/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на М. В. С. – от [населено място] срещу Определение № 205 от 27.03.2013 по ч.т.д. № 205/ 2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Определение № 1091 от 15.03.2013 г. по т.д.№ 1623/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено Определение № 2957/12.06.2012 г., с което на основание чл. 536 ал. 1 ГПК, вр. чл. 19 ал. 5 ТЗ, е спряно производството за вписване пред ТР при Агенцията по вписванията на посочените заявления за вписване на промени по партидата на [фирма] – [населено място], с оплакване за неправилност. Жалбоподателят счита, че въззивният съд погрешно е приел, че е недопустима частната жалба срещу определението, с което Варненският окръжен съд е отменил определението за спиране на вписването по партидата на [фирма] – [населено място] и поддържа, че съгласно чл. 540 ГПК за охранителното производство освен общите правила на ГПК, се прилагат съответно и правилата на исковото производство с изключение на посочените, т.е. приложимостта на разпоредбите на глава 21 от ГПК законодателят не е изключил изрично, следователно в охранителното производство е допустимо обжалване на определенията по общия ред на ГПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на определението, поддържа, че с Определението от 15.03.2013 г. по т.д.№1623/2012 г. на В. е отменено окончателно и влязло в сила определение за спиране, с което е приключило производството по делото, поради което не може да го отмени съдът, който го е постановил. Жалбоподателят сочи, че по същество е правилно Определението за спиране от 12.06.2012 г., неправомерно отменено по молба на лице, което не е страна по делото, което прави недопустим постановеният съдебен акт. Излага несъгласие с мотивите на В. за отмяна на определението за спиране на регистърното производство и заключава, че частната жалба срещу него е била допустима, незаконосъобразно оставена без разглеждане от ВнАС. Иска обжалваното определение да се отмени и делото да се върне на ВнАС за отмяна на Определение от 15.03.2013 г., с което е отменено определението за спиране на регистърното производство.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място], чрез О. Т. Т. – изпълнителен директор, по съображения, изложени в писмен Отговор, счита, че частната жалба е основателна и следва да се уважи.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че обжалваното определение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК, тъй като туря край на въззивното производство, че жалбата е допустима, като подадена в срок и е редовна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на М. В. С. – от [населено място] срещу Определение № 1091 от 15.03.2013 г. по т.д.№ 1623/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено постановеното по същото дело Определение № 2957 от 12.06.2012 г. за спиране на основание чл. 536 ал. 1 ГПК, вр. чл. 19 ал. 5 ТЗ, на производството за вписване пред ТР при Агенцията по вписванията на посочените заявления за вписване на промени по партидата на [фирма] – [населено място]. Съдът е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като е насочена срещу определение, за което отсъства законоворегламентиран процесуален ред за осъществяване на инстанционен контрол за законосъобразност – чл. 19 ал. 5 ЗТР, чл. 536 ал. 3 ГПК, чл. 539 ал. 2 ГПК, чл. 540 ГПК и чл. 274 ал.1 ГПК. Изложил е съображения, че обжалването на актовете в охранителното производство както по ЗТР, така и по ГПК, е изцяло изрично уредено в отклонение от общите правила на исковия процес, че след изменението на чл. 536 ГПК(Д.в. бр.99/2012 г.) законодателят е предвидил последващ контрол за законосъобразност по реда на обжалването освен на прекратителното определение по чл. 539 ГПК, и на определенията, с които съгласно чл. 19 ал. 5 ГПК се спира регистърното производство, като не е предвидил обжалване на определенията, постановени в едно висящо охранително производство по ЗТР. Съдът е заключил, че и с оглед разпоредбата на препращащата норма на чл. 540 ГПК, не може да се приеме, че обжалваното определение подлежи на обжалване по чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като цитираната норма е относима към обжалване на определения, с които се прегражда развитието на спорния исков процес, не и на актове, постановени в охранителното производство.
Частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 19 ал. 5 ЗТР регистърното производство пред Агенцията по вписвания се спира въз основа на акт на съда на основание чл. 536 ГПК. Възможност за обжалване на актовете в охранителното производство е предвидена: в чл. 536 ГПК на определението, с които съгласно чл. 19 ал. 5 ЗТР се спира охранителното производство, и в чл. 539 ГПК на определението, с което се прекратява охранителното производство – законът предвижда възможност за обжалване в случаите, в които временно или окончателно се осуетява развитието на охранителното производство. Не би могло предвидената възможност за обжалване на акта за спиране или прекратяване на охранителното производство да се разшири и да се приложи и за случая, в който не е допуснато спиране – по отношение на първоначалния акт на съда по чл. 536 ГПК, или по отношение на акта, с който поради изменение на обстоятелствата съдът, уважил искането за спиране, е отменил определението за спиране.
Не може да се приеме, че определението с което е отменено определението за спиране поради изменение на обстоятелствата, може да бъде обжалвано с частна жалба по силата на чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като не е обявено от законодателя за изрично обжалваемо. Не може да се приеме, че определението, с което е отменено определението за спиране поради изменение на обстоятелствата, може да бъде обжалвано с частна жалба по силата на чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като цитираната разпоредба е относима към обжалването на определенията, с които се прегражда развитието на спорния исков процес, не и към постановените в охранителното производство актове, проверката на чиято законосъобразност е предмет на самостоятелна правна регламентация.
Отсъствието на възможност за осъществяване на инстанционен контрол за законосъобразност на определението, с което е отменено определението за спиране поради изменение на обстоятелствата, обуславя извод за недопустимост на частната жалба, с която е бил сезиран въззивния съд, поради което правилно същата е оставена без разглеждане и е прекратено въззивното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 205 от 27.03.2013 г. по ч.т.д.№ 205/ 2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: