1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1063
С., 23.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 710/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от В. Н. П. от [населено място], срещу определение № 929 от 12.06.2012 г.на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 957/2011 г., с което се оставя без уважение молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че частната жалба е недопустима. Изложени са доводи и за неоснователността на същата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
С обжалваното определение Пловдивският апелативен съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ. Приел е, че същата е неоснователна, тъй като съгласно чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗПП правна помощ не се предоставя по търговски и данъчни дела по ДОПК.
Обжалваното определение е правилно.
Предоставянето на правна помощ се извършва по реда на чл. 95 ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ и други закони. В случая, с оглед данните по делото, предпоставките за предоставяне на правна помощ на частния жалбоподател не са налице. Предмет на първоинстанционното производство е установителен иск по чл. 422 ГПК предявен от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и В. Н. П.. Претенцията на ищеца произтича от договор за обратен лизинг на движима вещ, обезпечен със 2 бр. запис на заповед, подписани от ответниците – търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 вр. с чл. 1, ал. 1, т. 8 и т.15 ТЗ. С оглед изложеното, настоящото производство следва да се определи като търговско. Това обстоятелство е пречка за уважаване на искането за предоставяне на правна помощ по чл. 23, ал. 2 ЗПрП, тъй като съгласно чл. 24, ал. 3 от същия закон правна помощ не се предоставя по търговски и данъчни дела по ДОПК. В този смисъл изводите на П. са правилни, че молбата на П. е неоснователна.
При тези фактически данни, обжалваното определение правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 929 от 12.06.2012 г.на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 957/2011 г.
Определението е окончателно.
Делото да се докладва на председателя на второ отделение при Търговска колегия на ВКС по частна жалба с вх. № 5 979/12.10.2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: