2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1071
С., 30.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 703/2012 г.
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 28 510/31.10.2011 г. на регистратурата на РС [населено място], подадена от едноличен търговец К. Д. Т. Д. с фирма „2002 – К. Д.” [населено място] срещу разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 8 797/16.09.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена от РС [населено място] по ч. т. д. № 2 264/2011 г., въз основа на определение № 4 166/16.09.2011 г. по ч. т. д. № 2 264/2011 г. на Варненския окръжен съд, постановено по реда на чл. 419 ГПК.
По съображения, изложени в частната жалба, се иска отмяна на обжалвания съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици определение.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че подадената жалба е недопустима. Изложени са доводи и за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
С разпореждане № 31 094/19.07.2011 г. по ч. гр. д. № 10 737/2011 г. Варненски районен съд е отхвърлил подаденото от „Т.” Е. [населено място] заявление за издаване за заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Срещу разпореждането е подадена частна жалба от заявителя пред ОС [населено място], който с определение № 4 166/16.09.2011 г. по ч. т. д. № 2 264/2011 г., постановено по реда на чл. 419 ГПК отменя обжалвания съдебен акт и допуска издаването на исканата заповед за незабавно изпълнение.
С разпореждане от 16.09.2011 г. по ч. гр. д. № 2 264/2011 г. В., в изпълнение на дадените от ОС [населено място] указания, е издал заповед № 8 7 97 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, с която длъжникът (жалбоподател в настоящото производство) е осъден да заплати на „Т.” Е. [населено място] сумата от 4 270,70 лв., представляваща договорна неустойка за забава, ведно със законната лихва от 15.07.2011 г. до окончателното погасяване на задължението, като е разпоредено и издаването на изпълнителен лист. Длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение на районния съд, издаденото в изпълнение на постановеното по реда на чл. 419 ГПК определение на В..
При тези данни, с подадената от ЕТ „2002 –К. Д.” частна жалба с вх. № 28 510/31.10.2011 г. (предмет на образуваното пред ВКС ч. т. д. № 703/2012 г.) фактически се обжалва определението на Варненския окръжен съд № 4 166/16.09.2011 г. по ч. т. д. № 2 264/2011г., с което в производството по чл. 419 ГПК, образувано по жалба на заявителя, въззивният съд отменя отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение и постановява издаването на същата.
Обжалваното определение, обаче, не е от категорията на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като няма преграждащ характер, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. Освен това, с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, с оглед на което не попада и в хипотеза на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В тази връзка действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 419 са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 от ГПК и не подлежат на касационен контрол. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 148/2010 г.; определение № 512 от 24.06.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 284/2010 г., определение № 404 от 08.06.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 444/2010 г., определение № 300 от 26.04.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 254/2010 г., определение № 422 от 18.06.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 406/2010 г. и определение № 204 от 11.03.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 19/2010 г.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира, че обжалваният съдебен акт не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на едноличен търговец К. Т. Д. с фирма „2002 – К. Д.” [населено място] срещу разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 8 797/16.09.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. т. д. № 2 264/2011 г. по описа на РС [населено място], въз основа на определение № 4 166/16.09.2011 г. по ч. т. д. № 2 264/2011 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: