4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 05.12.2013
гр. София, 05.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1117 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Областна дирекция на МВР – В., [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Т. Т. Ц. срещу решение № 1613 от 11.10.2012г. по в. гр. дело № 1208/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав в частта, с която след отмяна на решение № 7 от 09.01.2012г. по т. дело № 508/2011г. на Окръжен съд Враца, Търговско отделение ответникът Областна дирекция на МВР – В. е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] на основание чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 10 034,89 лв. заедно със законната лихва, считано от 26.07.2010г. до окончателното плащане на сумата, и на основание чл. 78 ГПК сумата 602,09 лв. – държавна такса и сумата 400 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че въззивният съд не е взел предвид, че ищецът дължи на ответника неустойка, част от която е прихваната със задължението на ответника по акт обр. 19 от 04.12.2009г., а останалата част от неустойката е присъдена с решение № 313 от 28.03.2011г. по гр. дело № 2163/2010г. на Великотърновски районен съд, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело. Възражението за извършеното материалноправно изявление за прихващане със стойността на извършените СМР, отразени в акт обр. 19 от 04.12.2009г., е обсъдено и прието с влязлото в сила решение на Великотърновски районен съд и спрямо него е формирана сила на пресъдено нещо, която въззивният съд не е уважил. Касаторът поддържа, че е налице сила на пресъдено нещо по отношение на всички факти и обстоятелства, свързани с изпълнение на процесния договор, включително по отношение на установеното с влязлото в сила решение, че [фирма] не е изпълнило задълженията си по договора, поради което дължи предвидената в т. 24 от договора неустойка.
В касационната жалба и приложено към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът релевира доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни за спора процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „1. Преклудирано ли е със сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 298, ал. 4 ГПК правото на оспорване на извънсъдебно прихващане, което е заявено в предявен иск и е приет и установен в производството факт? 2. В тази връзка, допустим ли е иск за вземане, което е било предмет на оспорено в съдебно производство и приключило с влязло в сила решение, материалноправно изявление за извършено прихващане? 3. Ако е допустим, преюдициално ли е това съдебно производство по отношение на иска?“. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е аргументирано с решаване на значимите за спора процесуалноправни въпроси в противоречие с решение № 89/11.07.2011г. по т. дело № 716/2010г. на ВКС, ТК, I т. о.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че между страните е възникнало правоотношение по сключен по реда на ЗОП на 26.09.2008г. договор за „Преустройство на съществуваща сграда в [населено място] западна индустриална зона [улица] сграда на Районна служба за пожарна безопасност и защита на населението – М.“, по силата на който ищцовото дружество е следвало да извърши СМР на стойност общо 421 503,06 лв. с ДДС със срок на изпълнение 130 календарни дни от оформяне на двустранния протокол за откриване на строителната площадка. Установил е, че срокът на договора по осъществяване на обществената поръчка е изтекъл на 14.02.2009г. като до същата дата изпълнителят е извършил СМР на стойност общо 149 149,96 лв. Решаващият съдебен състав е констатирал, че Областна дирекция на МВР е предявила иск срещу изпълнителя за заплащане на неустойка в размер 27 235,31 лв. и с решение № 286 от 26.07.2011г. по в. гр. дело № 595/2011г. на Окръжен съд Велико Търново е потвърдено осъдителното решение на Районен съд Велико Търново, както и че ОД на МВР е направила изявление за прихващане със сумата, дадена като гаранция от изпълнителя в размер 17 562,63 лв., а на 07.12.2009г.е изпратила изявление до ищеца за прихващане на основание чл. 103 и чл. 104 ЗЗД на сумата 8 014,80 лв. за извършени СМР, отразени в акт обр. 19 от 04.12.2009г. За да уважи иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 10 034,89 лв., въззивният съд въз основа на представените по делото доказателства, протоколи образец 19, заповедната книга и заключението на съдебнотехническата експертиза е приел, че ищецът е извършил СМР по актове обр. 19 от 04.12.2009г. и 22.12.2009г. общо на стойност 10 034,89 лв., които не са заплатени.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора въпроси са свързани със силата на пресъдено нещо, по отношение на която е налице задължителна съдебна практика, съгласно която решението влиза в сила между страните по делото, по отношение на спорното материално право и на предявеното основание. Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат предмета, за който силата на пресъдено нещо важи, а именно материалното право, по което съдът се е произнесъл с решението, включително възраженията за прихващане и подобрения съгласно чл. 298, ал. 4 ГПК. Релевираните от касатора въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като отговорът им е обусловен от доказателствата по делото и установената при тяхното обсъждане фактическа обстановка, поради което същите са относими към предмета на делото и са свързани с правилността на въззивното решение
Въззивният съд не е изложил съображения относно предпоставките за възникването и надлежното упражняване на потестативното право на извънсъдебно прихващане, направено с изявления от ОД на МВР, нито е направил извод дали материалноправното изявление за прихващане е породило правните последици, нито дали с решение № 286 от 26.07.2011г. по в. гр. дело № 595/2011г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено осъдителното решение на Районен съд Велико Търново, съдилищата са приели извършено ли е от ОД на МВР материалноправно изявление за прихващане и погасени ли са насрещните вземания до размера на по-малкото от тях. Преценката доколко при обсъждане на доказателствата и установяване на фактическата обстановка въззивният съд е процедирал съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236 ГПК не може да се извърши в производството по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се отнася до правилността на въззивното решение във връзка с оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Предвид изложените съображения се налага изводът, че не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за настоящото производство и не са поискани.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1613 от 11.10.2012г. по в. гр. дело № 1208/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.