1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
гр. София, 28.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 744 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Топлофикация София” АД, гр. София чрез процесуален представител юрисконсулт М. Й. срещу определение № 8062/02.06.2010г. по ч. гр. дело № 6293/2010г. на Софийски градски съд, АО, 3 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на „Топлофикация София” Е., гр. София срещу определение № 41/28.12.2009г. по ч. гр. дело № 8407/2009г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 91 състав, с което е прекратено производството по делото и е обезсилена издадената на 11.08.2009г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Т. Т..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че решаващият съдебен състав неправилно е приел, че актът на съда по молбата за удължаване на срока по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК не следва да бъде съобщаван на страната. Излага доводи, че срокът за представяне на удостоверение за настоящ и постоянен адрес на длъжника не би могъл да се определи като преклузивен, а спада към инструктивните срокове. Във връзка с допускането на касационно обжалване на определението на СГС частният жалбоподател е представил определение от 27.05.2009г. по гр. дело № …./2009г. на Софийски градски съд.
Ответникът В. Т. Т. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че след съобщаване на 04.11.2009г. на заявителя на разпореждането от 22.10.2009г. на СРС, с което заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е оставено без движение и е определен четириседмичен срок за представяне на справка за адресната регистрация на длъжника – постоянен и настоящ адрес, с молба от 11.11.2009г. заявителят е поискал съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди със справка за постоянния и настоящия адрес на длъжника, както и продължаване на срока за отстраняване нередовността на заявлението. Решаващият съдебен състав е установил, че с разпореждане от 30.11.2009г. първоинстанционният съд е издал исканото удостоверение и е продължил срока с две седмици, след което съдебното удостоверение е получено на 01.12.2009г. и справката за постоянния и настоящия адрес е била представена на 18.12.2009г., т. е. след изтичане на първоначалния и удължения срок на 16.12.2009г. При тези фактически констатации въззивната инстанция е направила извод за наличие на основанията по чл. 129, ал. 3 във връзка с чл. 410, ал. 2 ГПК, тъй като относно констатираната от съда нередовност по чл. 411, ал. 2 ГПК се прилагат правилата на исковата молба.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Частният жалбоподател не е формулирал релевантния за делото материалноправен или процесуалноправен въпрос. С оглед представеното определение от 27.05.2009г. по гр. дело № …./2009г. на Софийски градски съд и изложените в частната касационна жалба доводи би могло да се предположи, че според частния жалбоподател правният въпрос от значение за делото се отнася до уведомяването на страните за съдебните актове, с които се уважава или се оставя без уважение молбата за продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК.
Представеното от частния жалбоподател определение от 27.05.2009г. по гр. дело № …./2009г. на Софийски градски съд не обосновава наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Създадената с посоченото определение съдебна практика в смисъл, че неизпращането на съобщение за продължаването на срока за представяне на доказателства за адресна регистрация на длъжника представлява процесуално нарушение, вече е преодоляна с определение № 570/14.07.2010г. по ч. т. дело № 495/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е прието за правилно становището, че за съда не съществува задължение да уведомява страната за определението по молбата за продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК. За разлика от разрешението по чл. 36 ГПК /отм./, в чл. 63, ал. 2, изр. второ от ГПК законодателят определя момента, от който започва да тече продълженият от съда срок, а именно изтичането на първоначалния. При това нормативно разрешение, страната, която се ползва от продължаването на срока трябва да следи за произнасянето от съда по подадената от нея молба по чл. 63, ал. 1 ГПК, включително и в хипотезата, когато молбата не е уважена. Посоченото определение е постановено по повод постъпила частна касационна жалба срещу въззивно определение, което е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което постановеният от ВКС съдебен акт е задължителен за съдилищата.
В настоящия случай районният съд правилно и съобразно уеднаквената и задължителна съдебна практика е приложил чл. 63 ГПК и след като в предоставения на заявителя първоначален и продължен срок, а той е бил достатъчно дълъг, не е била представена справка за постоянния адрес на длъжника, определението му за прекратяване на производството и обезсилване на издадената заповед за изпълнение се явява законосъобразно и правилно е било потвърдено от въззивната инстанция.
Предвид изложените съображения обжалваният съдебен акт на Софийски градски съд не следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8062/02.06.2010г. по ч. гр. дело № 6293/2010г. на Софийски градски съд, АО, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.