1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
С., 15.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 1 272/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. С. от БАС, срещу определение № 854 от 01.10.2012 г. на Смолянски окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 383/2012 г. Със същото е потвърдено определение № 470/17.07.2012 г. по гр. д. № 1 105/2007 г. на Районен съд [населено място], с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за освобождаване на внесената гаранция в размер на 20 000 лв. за обезпечение на бъдещ иск по ч. гр. д. № 1 105/2007 г.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. В този смисъл са изложени подробни съображения. Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което същият се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Производството по гр. д. № 1 105/2007 г. по описа на СмРС е образувано по молба от [фирма] [населено място] за обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрана върху имот на „Е.”Ад [населено място]. С определение № 697/06.08.2007 г. съдът допуска обезпечение след внасяне на парична гаранция в размер на 20 000 лв. (внесена на 13.08.2007 г.). Впоследствие с определение № 86/15.02.2008 г. по ч. гр. д. № 1 105/2007 г. СмРС отменя допуснатото обезпечение, препис от което е получено от частния жалбоподател на 05.03.2008 г. Това определение е обжалвано пред ОС [населено място], който с определение № 126 от 26.05.2008 г. по в. ч. гр. д. № 305/2008 г. е потвърдено.Съобщението за постановения съдебен акт е получено на 30.05.2008 г. от служител на [фирма]. С определение № 315/04.02.2011 г. по реда на чл. 70а ГПК (отм.) СмРС е постановил сумата от 20 000 лв., внесена като гаранция да се внесе в държавния бюджет, тъй като не е било поискано връщанетото й от вносителя в едногодишния срок от датата, когато е станала изискуема. Това определение е обжалвано с частна жалба с вх. № 1 786/21.02.2011 пред СмОС, който с определение № 161/18.05.2011 г. по в. ч. гр. д. № 221/2011 г. го потвърждава. С определение № 846 от 05.12.2011 г. по ч. т. д. № 614/2011 г. състав на първо отделение на ТК на ВКС е оставил без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба срещу въззивното определение, който акт е потвърден от друг състав на ВКС, ТК (определение № 583/27.06.2012 г. по ч. т. д. № 143/2012 г., ІІ отд.)
На 14.02.2012 г. [фирма] подава молба до РС [населено място] за освобождаване на гаранцията. Изложени са доводи, че дружеството е уведомено за отмяната на обезпечението на 18.02.2011 г. Това обстоятелство, обаче, се опровергава от полученото съобщение на 30.05.2008 г. от служител на дружеството. С определение № 470/17.07.2012 г. по гр. д. № 1 105/2007 г. молбата е оставена без разглеждане като недопустима по съображения, че въпросът за връщането на внесената гаранция вече е решен и това е потвърдено от два състава на ВКС. Срещу същото е подадена частна жалба до СмОС, който определение № 854 от 01.10.2012 г. на в. ч. гр. д. № 383/2012 г. (предмет на настоящото производство) го потвърждава.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК. Според посочената разпоредба, на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Извън тези случаи определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Обжалваното определение няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело и поради това не попада сред определенията, визирани в чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК. Обжалваемостта на съдебния акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 274 ал. 3 т. 2 от ГПК, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор.
По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу определение № 854 от 01.10.2012 г. на Смолянски окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 383/2012 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчване на преписи от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: