4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 908/2009 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр.София, 02.08.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
със секретар С. С.
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 908/2009 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. Й. Д.-съдружник в [фирма]/в несъстоятелност/, гр.В.Т., на Росица С. Т. от [населено място]-синдик на обявеното в несъстоятелност събирателно дружество и на Агенцията за държавни вземания, [населено място] срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 104/14.04.2009 год., постановено по в.гр.дело № 144/2009 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд № 1/13.01.2009 год. по т.дело № 1172/2008 год. в частта, с която в откритото на основание чл.625 ТЗ производство по несъстоятелност на [фирма] с начална дата на неплатежоспособността 15.09.2006 год., апелативният съд е определил начална дата 21.10.2008 год. В останалата му част като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в законна сила. Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на неучаствувала в първоинстанционното производство страна – [фирма], [населено място], която се легитимира като кредитор на събирателното дружество по сключен договор за кредит без да установява вземането си с влязло в сила съдебно решение.
В касационните жалби се прави оплакване, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по недопустима въззивна жалба на лице, което не е участвувало като страна в производството пред първоинстанционния съд, нито има право на обжалване по смисъла на чл.613а, ал.2 ТЗ, тъй като не установява вземането си към длъжника по договора за банков кредит с влязло в сила съдебно решение. Изложени са съображения и за неправилност поради необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение по отношение определената от апелативния съд по-късна начална дата на неплатежоспособност на събирателното дружество. Наведени са доводи, че началната дата на неплатежоспособността на длъжника следва да се определи не само в зависимост от спиране на плащанията по вземане на отделен кредитор, а при съобразяване на общото му икономическо състояние през един по-продължителен период, както и момента когато трайно престане да обслужва задълженията си.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] поддържа становище, че постановеното въззивно решение е правилно и направените оплаквания са неоснователни.
С определение № 750/31.11.2009 год. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.2 ТЗ е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставения процесуален въпрос, който е от съществено значение за спора относно правото на трето лице, което не е участвувало в производството пред първоинстанционния съд да обжалва решението за откриване на производство по несъстоятелност, постановено по молба на неограничено-отговорен съдружник по чл.626, ал.2 ТЗ, когато вземането му не е установено с влязло в сила съдебно решение или влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение по чл.613а, ал.2 ТЗ. Касационно обжалване е допуснато и по материалноправния въпрос, свързан с определяне началната дата на неплатежоспособност и критериите за преценка при съобразяване общото икономическо състояние на длъжника и момента на окончателното спиране обслужването на задълженията му към всички кредитори.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и след проверка допустимостта на въззивното решение във връзка с поставения процесуалноправен въпрос, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
Касационните жалби са основателни.
С обжалваното решение апелативният съд е отменил първоинстанционното решение само в частта му относно определената от окръжния съд начална дата на неплатежоспособност – 15.09.2006 год. и вместо това е приел, че обявената с влязло в законна сила решение № 1/13.01.2009 год. по т.дело № 1172/2008 год. на ОС-В.Т. неплатежоспособност на [фирма], гр.В.Т. е с начална дата 21.10.2008 год. Решението на апелативния съд е постановено по въззивна жалба на [фирма], който не е участвувал като кредитор в производството пред първоинстанционния съд, тъй като откриването на производството по несъстоятелност е станало по молба на длъжника на основание чл.626, ал.2 ТЗ. Апелативният съд е приел, че въззивната жалба е процесуално допустима по съображения, че е подадена от страна, която има правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и следва да бъде разгледана по същество.
Обжалваното решение е недопустимо. То е постановено по недопустима въззивна жалба на лице, което няма качеството на страна в производството по несъстоятелност, тъй като същото е открито по молба на длъжника. Производството по чл.626, ал.1 ТЗ е едностранно, поради което кредитното задължение, на което се позовава [фирма] не придава на банката качеството на кредитор и оттам на страна в това производство. Качеството на страна се придобива от участието в процесуалното правоотношение по разрешаването на правния спор, а не като адресат на силата на пресъдено нещо на решението за откриване на производство по несъстоятелност, което съгласно чл.630, ал.3 ТЗ действува по отношение на всички. Банката няма качеството и на трето лице активно легитимирано да обжалва това решение по силата на чл.613а, ал.2 ТЗ, тъй като по делото липсват доказателства, че има вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение, каквото е изричното изискване на закона. Цитираната правна норма представлява изключение от общото правило като разширява кръга на субектите, легитимирани да обжалват решението за откриване производството по несъстоятелност само за кредитори с установени по съдебен ред вземания и за титуляри на публичноправни задължения, установени с влязъл в сила акт. Изискването на законодателя вземането на третите лица да произтича от влязло в сила съдебно решение означава, че това вземане трябва да е установено със сила на пресъдено нещо. В тази връзка издаденият в полза на банката-кредитодател изпълнителен лист по чл.237 ГПК/отм./ не го прави трето лице, притежаващо вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл.613а, ал.2 ТЗ. В този смисъл са и представените с касационните жалби р.№ 20/25.01.2008 год. по т.дело № 497/2007 год. на ВКС, ТК, опр.№ 619/24.11.2004 год. по т.дело № 92/2004 год. на ВКС-ТК и др., на които обжалваното решение противоречи.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение на Великотърновския апелативен съд е недопустимо, тъй като е постановено по недопустима въззивна жалба. Жалбоподателят не е участвувал като страна в производството по несъстоятелност, нито е доказал качеството си на субект със самостоятелно право на обжалване, поради което не е следвало жалбата да бъде разгледана от съда по същество. Ето защо обжалваното решение следва да се обезсили, а производството пред апелативния съд – да се прекрати.
При това положение ВКС не дължи произнасяне по поставения материалноправен въпрос, свързан с начина на определяне началната дата на неплатежоспособност на [фирма], който е по съществото на спора и е разрешен с първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд, което е влязло в сила по отношение на касаторите /включително и относно приетата начална дата 15.09.2006 год./, тъй като не е било обжалвано от тях пред апелативния съд.
При този изход на спора ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС сумата 125 лева – държавна такса за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4 във връзка с чл.270, ал.3 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 104/14.04.2009 год. по в.гр.дело № 144/2009 год. на Великотърновския апелативен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 144/2009 год., образувано пред Великотърновския апелативен съд по въззивна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1/13.01.2009 год. по гр.дело № 1172/2008 год. на Окръжен съд-Велико Търново.
ОСЪЖДА „Р./България/”ЕАД, [населено място] да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата 125/сто двадесет и пет/лева държавна такса за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: